България очаква повишение на кредитния си рейтинг през юли
Десислава Димитрова, May 8, 2011
Точно преди около година, в началото на май 2010, българската икономика изживя „двойно критичен ден”. На 12 май излeзе редовният „доклад за сближаване” на Европейската централна банка, който категорично потвърди, че България няма място в eврозоната, тъй като не покрива необходимите критерии. Същия ден Европейската комисия обяви, че стартира процедура по свръхдефицит срещу България, няколко седмици след като финансовият министър Симеон Дянков призна, че бюджетния дефицит за 2009 е доста по-висок от предварителните оценки.
Някъде между съобщаването на новите данни за бюджета и предупреждението на ЕК, международната агенция за кредитен рейтинг Moody’s обяви, че въпреки всичко през следващите 12-18 месеца е възможно кредитният рейтинг на страната да бъде повишен, но това ще зависи от „фискалната консолидация, както и от възстановяването на устойчивия икономически растеж.” Година по-късно, нещата са по-скоро оптимистични, поне ако се съди по последния доклад на Moody’s за българската икономика, излязъл в началото на месеца.
Преди обаче да видим какво пише в самия доклад, не мога да не спомена, че съвсем скоро можем да останем и без подобни доклади, защото само в рамките на една година, България (с мотива, че така се съкращават ненужни разходи), прекрати договорите си с две от четирите агенции за кредитен рейтинг, с които работеше в последните години. Но засега Moody’s и Standard and Poor’s продължават да наблюдават случващото се в българската икономика.
Другото уточнение, с което четем последния доклад на Мoody’s е, че както и в самия документ пише, той не променя рейтинга или перспективата пред страната. Правя това уточнение, защото някои български медии имат навика да съобщават, че рейтингът ни е бил потвърден в случаи, когато публикацията е по-скоро аналитична, без да има решение за промяна на рейтинга. Естествено, в тази ситуация, той остава непроменен, но потвърждаването на рейтинг е отделна процедура.
В този смисъл, официалното съобщение на Министерството на финансите този път наистина отразява целта на занятието, а именно, че Moody’s прави преглед на рейтинга на България, който може да завърши с евентуално повишение. Общият извод на анализаторите е, че финансите на страната са стабилни, дългът е нисък, бюджетният дефицит намалява, което връща доверието на пазара и дава основания на експертите, изготвящи рейтинга, да смятат, че България може да постигне целта си за дефицит от 2.5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Ето и някои от другите акценти от доклада, разпределни по четирите основни критерия за оценка:
Икономически растеж
Изводът на анализаторите тук не е неочакван: като най-бедната страна-членка на ЕС (по показател доходи на глава от населението), България ще трябва да извърви доста дълъг път, докато успее да изравни средните си доходи с тези на ЕС от периода преди кризата. В същото време, според доклада, темповете на „сближаване” между страните с най-ниските доходи и средното ниво за Европа също ще се забавят. Това донякъде се дължи на факта, че най-бързо растящите икономики не са непременно и тези с най-ниските доходи (пример за това е случилото се с германската икономика миналата година). Препоръката на Moody’s, обаче е, въпреки тези примери, България да продължава с усилията си да изравни тази разлика със средноевропейските доходи с годишен ръст от около 4-4.5%.
Работата на институциите
Добре познатата тема от едни други доклади присъства и тук. От Moody’s ни припомнят, че сме втори в класацията за най-корумпирани страни в ЕС след Гърция и съвсем близо до Италия и Румъния. „Сегашната администрация си постави за основен приоритет намаляването на престъпността и корупцията и подобряването на усвояването на евросредства, и успя да постигне напредък през последната година”, се посочва в доклада.
По отношение на другата цел – приемането ни в Шенгенското пространство, анализаторите казват, че решение може да се очаква най-рано през юни. Българските институции се справят добре, когато става дума за фискална и монетарна политика или регулиране на банковата система и това компенсира липсата на върховенство на закона, когато става дума за цялостна оценка на работата на институциите, пише още в докладата.
Финансова сфера
Валутният борд е и предимство, и риск от гледна точка на макроикономическата стабилност, казват анализаторите. От една страна, при силен натиск отвън, това няма как да не се отрази на реалната икономика, а от друга – ако бордът бъде отменен или се стигне до промени в курса, при който левът и еврото са обвързани, това ще доведе до сериозни проблеми. Говорейки за еврото и еврозоната, докладът не пропуска да спомене решението на България да се включи в „Пакта за еврото +”, както и че това е било съпроводено от няколко недоразумения, като например това, че България тепърва трябва да преодолява разликите в доходите с тези в ЕС, както и че и България не смята да увеличава ниските си данъчни ставки.
Рискът за България, според Moody’s, произтича най-вече от водещата роля на еврото в българската икономика, което от своя страна води след себе си финансов риск. Друг рисков фактор е обвързаността на българската банкова система с тази на Гърция.
Прегледът на българския кредитен рейтиг ще приключи в рамките на три месеца и по думите на старшия анализатор на Moody’s Антъни Томас, цитиран от Ройтерс, най-вероятно през юли той ще бъде повишен.