Брюксел започва война с измамите с еврофондове
Ралица Ковачева, July 12, 2012
На фона на нуждата от бюджетни съкращения на национално ниво и призивите за замразяване на европейския бюджет за следващите седем години, Европейската комисия припомни още едно важно измерение на отговорното отношение към публичните средства: борбата с измамите. На 11 юли ЕК предложи директива за борба с измамите с финансовите интереси на ЕС със средства на наказателното право. Дори само фактът, че има предложение за директива, може да се определи като революционен, като се има предвид чувствителността на страните-членки по отношение намесата в правосъдните им системи и вътрешните работи.
Но особено във времена на криза „парите на ЕС не трябва да бъдат ограбвани от престъпници”, каза при представянето на директивата еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг. Тя припомни, че само през 2010 страните-членки са отчели случаи на измами в размер на 600 милиона евро (бюджетът на ЕС за 2010 е 141 милиарда евро). А тъй като повече от 90% от бюджета на ЕС се управляват от националните власти, необходими са общи дефиниции за измамите с евросредства, така че те да се смятат за престъпление навсякъде в ЕС, и общи минимални нива на наказанията, обясни еврокомисарят.
Престъпление е използването или представянето на фалшиви, неточни или непълни твърдения или документи, неразкриването на информация в нарушение на конкретно задължение, използването на задължения или разходи за цели различни от тези, за които са отпуснати.
Престъпление е, когато публичен служител директно или чрез посредник иска или получава ползи от какъквто и да е вид, за себе си или за трета страна, за действие или бездействие, в съотвествие със задълженията или изпълнение на функциите си, по начин, който вреди или е вероятно да навреди на финансовите интереси на съюза (пасивна корупция). Същото, но с обратен знак (предлагането на ползи) е определено като активна корупция и също е престъпление.
Престъпление е и злоупотребата, която според директивата е "преднамерено действие на публично длъжностно лице да отпусне или да присвои, или да използва средства в разрез с целта, за която са предназначени и с намерението да навреди на финансовите интереси на съюза". За престъпление ще се смятат и подбудителството, съучастничеството и опитът за извършването на гореописаните престъпления.
„Процентът на осъдителните присъди за измами варира от 80% до едва
14% в зависимост от конкретната страна-членка. А наказанията за едно и също престъпление варират от много години в затвора до просто глоба в зависимост от това къде в ЕС се намирате,” каза на свой ред еврокомисарят по данъчното облагане и борбата с измамите Алгирдас Шемета. Затова проектодирективата поставя минимални санкции от шест месеца затвор (и максимум пет години) за щети в размер на над 100 000 евро в случаите на измами и над 30 000 евро в случаите на пране на пари и корупция. Когато престъпленията са дело на престъпна организация, наказанията са до 10 години затвор.
Проектодирективата определя минимална давност от пет години за случаите на измами с европейски средства, защото действащите в момента давностни срокове са твърде кратки. Също така страните- членки се задължават да гарантират замразяване и конфискация на печалбите и средствата на престъпленията.
Директивата изисква от страните-членки да гарантират, че може да бъде търсена отговорност от юридическите лица. Те могат да бъдат наказвани с наказателни или други санкции като: лишаване от право на публични ползи или подпомагане, временно или постояно отнемане на правото да практикуват търговска дейност, поставяне под юридически надзор, съдебна ликвидация, временно или постоянно затваряне на предприятия, които са били използвани за извършване на престъпление.
Благодарение на хармонизираната европейска рамка за преследване и наказание на престъпленията срещу европейския бюджет престъпниците вече няма да могат да се възползват от големите разлики между националните правни системи, които съществуват днес, подчерта еврокомисарят Рединг.
Директивата е насочена към един от най-сериозните проблеми в борбата с измамите - разликите в националните законодателства и практики. В съобщението си по темата от миналата година ЕК отбелязва, че между отделните страни има големи разлики в определението за незаконно облагодетелстване и злоупотреба с власт и полагащите се за това наказания. В резултат, в някои страни случаи на крайно неподходящо поведение изобщо не се покриват от разпоредбите на наказателното право. Поради разлики в антикорупционните правила в някои страни-членки се стига до „случаи на безнаказаност”, докато в други страни същото поведение би довело до наказателни санкции и отстраняване от публична длъжност.
Често срещан проблем е и дефиницията на конфликт на интереси - в някои страни-членки бенефициентите на обществена поръчка могат да участват в подтоговката на публичен търг без това да представлява криминално нарушение, отбелязва ЕК. Затова директивата дава ясни определения за това кое трябва да се смята за престъпление и как да се наказва. Това ще облекчи и сътрудничеството между националните власти по трансгранични случаи на измами.
В същото съобщение обаче е поставен и друг проблем, който не е обект на настоящата проектодиректива. Националните власти не разследват сигналите на ОЛАФ, като „понякога е трудно да се открие конкретният мотив за такава липса на действие”, отбелязва ЕК. В някои случаи националните власти изтъкват като причини да не започнат разследване липсата на обществен интерес или нисък приоритет. От 2000 г. насам 93 от общо 647 случая на ОЛАФ са отхвърлени от националните прокуратури без конкретна причина, а 178 са отхвърлени по собствено усмотрение. Друг проблем е, че доказателствата на ОЛАФ не се използват в националните наказателни съдилища, а понякога дори не се приемат за достатъчни за започване на разследване. Като цяло от отварянето на случай от ОЛАФ до вземането на съдебно решение по него минават пет години, е установила ЕК.
За българската публика проблемите при разкриването и наказването на измами с европейски средства са добре познати от редовните доклади на ЕК по Механизма са сътрудничество и проверка. Измамите с еврофондовете не просто са една от основните теми в докладите, а станаха и причина за безпрецедентно замразяване на средства от ЕС за България през 2008 г. Неслучайно и сега, само броени дни преди излизането на големия петгодишен доклад на ЕК по механизма, в София пристигат европейски експерти, за да проверят хода на няколко „знакови дела”, някои от които именно за измами със средства от ЕС. Мониторинговият механизъм е наложен само на България и Румъния заради слабости в съдебната система и борбата с корупцията (а за България - и организираната престъпност). Очевидно обаче слабости в разкриването и наказването на престъпления с европейски средства има във всички страни-членки, макар и в различна степен.
Изводът е, че както по отношение на бюджетните и икономическите политики, така и в областта на правосъдието и вътрешните работи, страните-членки все повече трябва да действат заедно и синхронизирано. И това вече става, макар и трудно, ако погледнем например развитието на дебатите по реформата на Шенген. Но докато спорят за принципни положения, под натиска на реалните предизвикателства страните-членки споделят все повече суверенитет. И това е разбираемо, защото не може да имаш общи проблеми и индивидуални национални решения. Не може да имаш общ бюджет без общи правила как той ще бъде разходван и как ще бъде опазван. И нещо повече - не може да налагаш строги бюджетни икономии на европейските граждани без да накажеш тези, които са откраднали от публичните средства. Това е важен елемент от възстановяването на социалната справедливост и връщането на доверието на европейските граждани.