euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2013 е годината, в която по думите на сръбския премиер Ивица Дачич в страната му ще се живее "една идея по-добре". 2013 е и годината, в която, ако продължи с реформите, Сърбия може да получи дата за начало на преговорите с ЕС. Разбира се при определени условия, сред най-важните от които – нормализиране на отношенията с Косово. Така, за да не губи време, още на първото си заседание за тази година сръбското правителство прие два ключови документа в тази посока: резолюция [на английски език] и платформа, които да бъдат използвани от властите в Белград като основа за по-нататъшните им отношения с Прищина.

И двата документа бяха гласувани от парламента на извънредно заседание тази събота, 12 януари. Въпреки че основните точки, които съдържа платформата вече бяха обявени от някои сръбски медии, след заседанието на кабинета, на което присъства и президентът Николич, премиерът Ивица Дачич заяви, че платформата за това как ще протичат политическите разговори с представителите на властите в Прищина "няма да бъде изцяло оповестявана в публичното пространство, тъй като не е прието другата страна да научава каква ще бъде тактиката за преговори на Белград". Така на практика резолюцията остава явна, а платформата тайна, коментира по-рано тази седмица белградският ежедневник "Политика".

В крайна сметка след дебати, продължили повече от 14 часа, малко след полунощ местно време в неделя депутатите в сръбския парламент одобриха документа, с който се предвижда всички бъдещи договорки с Прищина да са базирани на резолюцията и в който основен акцент е създаването на автономна общност на сръбските общини в Косово. В първоначалния текст на резолюцията бяха внесени три поправки, предложени от парламентарната комисия за Косово и Метохия, които бяха договорени на общи срещи между президента, премиера и председателите на парламентарните групи.

Същевременно на извънредно заседание, проведено в сградата на парламента, правителството взе решение и за сваляне на грифа "секретно" от Платформата за разговори с представителите на временните институции за самоуправление в Прищина, в която е записано, че Сърбия не признава независимостта на Косово и че в автономната общност ще влизат четирите сръбски общини в северната част на бившата провинция, както и останалите, в които има сръбско население. "Сръбската страна предлага разделянето на (автономната област) Косово на няколко региона, от които единият да представлява Автономна общност на сръбските общини в Косово", се посочва в платформата. Предлага се още създаването на двукамарен парламент, в който горната камара да бъде Камара на регионите и религиозните общности, а долната – на гражданите.

Според документа автономията на сръбските общини би означавала автономия в няколко области, включително образованието, здравеопазването и благоустройството. В областта на правосъдието се предвижда независимост на някои от съдилищата, както и създаването на независима полиция в рамките на МВР на Косово. Важно е да се отбележи, че в резолюцията, която се базира на платформата, е записано също така, че "Сърбия пристъпва към диалог с временните власти в Косово, осъзнавайки колко важно е постигането на решение, приемливо и за двете страни, в контекста на интеграцията на целия регион на Западните Балкани в Европейския съюз".

Освен това в резолюцията се посочва, че целта на разговорите е създаването на условия за сръбска и други национални общности в Косово, с които да се гарантират сигурността и човешките права на всички негови жители и че целта на разговорите е да доведат до "мир, стабилност и европейско бъдеще на Сърбия и региона" в постоянен диалог със сърбите в Косово.

Пред телевизия Al Jazeera Balkans Ненад Джурджевич, координатор на Белградския форум за етнически отношения, коментира, че има три основни разлики между черновата на резолюцията и окончателния вариант, гласуван от парламента, а именно: премахнати са изречението, което поставя условия за техническите преговори, както и това, че "нищо не е договорено, докато всичко не е договорено", а също и частта, че за сигурността на косовските граждани се грижат сръбската и албанската полиция. По думите на Джурджевич идеята за създаването на независима сръбска общност в рамките на Косово е трудно постижима при сегашните условия в сръбските общини, но тя показва как Белград вижда идеалния вариант за решаване на въпроса и крайната цел всъщност е намирането на дългосрочно решение за Северно Косово.

По отношение на резолюцията като цяло той коментира, че тя дава достатъчно пространство за маневри от страна на Сърбия в преговорите с Косово, които ще бъдат подновени на 17 януари и че е много важно най-късно до края на март да има конкретни резултати в тази посока, ако Сърбия наистина се стреми да получи дата за започване на преговорите с ЕС през лятото на тази година.

От друга страна анализаторът за Балканите Даниел Сервер от американския университет Джон Хопкинс казва в коментар за Анадолската агенция, че новата сръбска платформа няма да подобри съществено отношенията между Белград и Прищина и че при тази формулировка албанците в Косово биха останали да живеят в границите на Сърбия, което по думите му е "сбъднатата мечта на Слободан Милошевич". Той предупреждава дори за възможни въоръжени сблъсъци, но въпреки това според него прекрояването на границите на Балканите вече е приключило, а Сърбия де факто е признала Косово в момента, в който е решила да заеме мястото си на масата за преговорите с представителите на Прищина.