euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Слушай ме, дъще, сещай се, снахо”. Германският канцлер Ангела Меркел едва ли е чувала тази българска поговорка, но именно това се очаква да бъде основното й послание към Загреб и Белград, където ще бъде на официално посещение на 22 и 23 август.

Според официалната й програма, в Загреб тя ще се срещне с премиера Ядранка Косор и президента Иво Йосипович, а в Белград, освен с президента Борис Тадич и министър-председателя Мирко Цветкович, ще има среща и с вдовицата на убития през 2003 г. сръбски президент Зоран Джинджич и стипендиантите на нейната фондация.

„Посланието на Ангела Меркел, което тя ще отправи от Загреб би могло да бъде: „Хърватия успя да приключи преговорите с Европейския съюз, защото изпълни всички критерии, а това значи, че пътят към ЕС е отворен и за всички останали страни в региона, които ги изпълнят,” коментира хърватският ежедневник Jutarnji List в навечерието на посещението на канцлера.

Според източници от хърватското правителство, цитирани от вестника, визитата на Меркел в региона има за цел именно да посочи Хърватия като успешен пример за развитието на целия регион.

Посланието на Меркел трябва да бъде чуто най-вече от Сърбия, която вече изпълни част от основните условия – сътрудничеството с трибунала в Хага – като арестува Ратко Младич и Горан Хаджич, но все още отказва да признае независимостта на Косово.

Темата „Косово” е официално записана в програмата за посещението на германския канцлер в Белград. Според нея, „основните теми в разговора между Меркел и Тадич ще бъдат международните и двустранните отношения, както и икономически въпроси, но и развитието на региона, и по-специално Косово, както и приближаването на Сърбия към ЕС”.

Очакванията са Меркел да потвърди позицията на германския външен министър Гидо Вестервеле, който по време на посещението си в Прищина миналата седмица заяви, че Германия няма да допусне разцепване на бившата сръбска провинция след конфликтите между северната и южната част на областта, която Сърбия отказва да признае за отделна държава. Според него, проблемите в Косово трябва да се решават чрез взаимен диалог и сътрудничество, вместо с конфронтация и взаимни обвинения.

В последните няколко седмици конфликтът между Белград и Прищина се задълбочи и се стигна дори между въоръжени сблъсъци, а сръбското правителство излезе с официално съобщение, че косовските власти нарушават грубо правото на свободно придвижване на гражданите в „областта”.

Заради връщани автобуси с пътници от централна Сърбия на границата с Косово, сръбското правителство дори поиска от ООН, под чийто протекторат е непризнаваната от тях страна, както и от ЕС да окажат помощ, за да се спре нарушаването на човешките права.

По-рано тази седмица, сръбският вицепремиер, отговарящ за евроинтеграцията Божидар Джелич обяви, че на 2 септември ще започне нов кръг от преговорите между Прищина и Белград, където ще бъде обсъден проблемът с търговското ембарго и присъствието на косовски представителите на големи регионални форуми. По думите му решаването и на двата въпроса, обаче, не е част от условията за членство в ЕС, с които Сърбия е била запозната още през декември.

„Не е тайна, че през юли бяхме близо до решение, но едностранните действия на Прищина обезсмислиха този диалог,” заяви Джелич в интервю за сръбската телевизия Б92.

Според другия вицепремиер и министър на вътрешните работи Ивица Дачич е важно не само какво ще бъде посланието на Меркел, но и какво ще кажат сръбския президент и премиер, а според него то трябва да бъде: „Целта на Сърбия е да бъде член на Европейския съюз, но заради това не може да търгува с националните и държавните интереси”.

Всъщност, арестите на Младич и Хаджич, също са определяни от някои като национално предателство. Арестът на хърватския генерал Анте Готовина преди шест години и до днес е недопустим за част от хърватите, но това беше цената и Хърватия я плати.

А иначе, любопитен акцент от предстоящото посещение на Меркел е, че то ще е свързано и с е евентуалното й лобиране издателската група WAZ да купи по-голям пакет в местния вестник Vecernje Novosti, където вече държи 25%, но сделката за останалите се бави вече почти три години от сръбската антимонополна комисия.