euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2012 потръгна обещаващо за Босна и Херцеговина (БиХ), но завърши с голямо разочарование. През март еврокомисарят на разширяването заяви от трибуната на Европарламента, че 2012 ще е съдбовна за напредъка на Босна и Херцеговина към ЕС, а президентът на страната Бакир Изетбегович дори обяви, че ще подаде молба за членство в ЕС. Евродепутатите обаче напомниха, че за да направи това, Сараево ще трябва да върви с огромни крачки. И въпреки тези заявления, както и патерицата, която ЕС предостави, Босна завършва годината с фалстарт. През юни Щефан Фюле реши да подпомогне разпалването на искрицата позитивизъм от началото на годината като предложи специален диалог с босненските власти, аналогичен на този за Македония, който съдържаше и пътна карта, чрез която политическите сили в Сараево да успеят с европейска помощ да стъпят на пътя към еврочленството.

Това беше и заявената цел на пътната карта [на английски език] - навременното и успешното й прилагане "може да доведе страната до подаването на молба за членство в ЕС преди края на годината". Условията, които ЕС постави бяха следните:
- да се осигури политическо споразумение за прилагането на решението на Европейския съд по правата на човека по казуса Сейдич-Финци, който изисква промяна на конституцията. Поставеният срок беше края на ноември. Изпълнението на тази задача беше едно от основните условия, които ЕС постави, за да може страната да продължи напред по европейския път;
- да въведе европейското законодателство на цялата територия на Босна и Херцеговина, съобразно със съответните конституционни компетенции;
- да гарантира, че позициите, представяни на европейските институции, отразяват обсъждания с всички компенетни институции и власти в страната след ефективен процес на координация. Това означава да се създаде функциониращ механизъм за координация;
- до 31 октомври 2012 г. да бъде представено предложение до ЕК за създаването на ефективен механизъм за координация с ЕС, който да позволи на БиХ да говори с един глас пред Съюза. Този механизъм да бъде договорен след консултации между правителствата на федерацията, включително кантоните, република Сръбска и района Бръчко;
- да подобри и засили ефективното функциониране на администрацията на всички нива на управлението, което ще позволи на БиХ да приема, изпълнява и правоприлага законите и правилата на ЕС;
- да гарантира, че БиХ координира добре и ще отговори не по-късно от 31 октомври 2012 на списъка с въпроси по избраните глави - пета "Обществени поръчки" и глава 27 "Околна среда".

Тези условия може да се сторят на някого много и трудни за изпълнение, но всъщност единственото, което е нужно, за да бъдат изпълнени е политическа воля и съгласие между отделните общности и политически групи. Уви, БиХ не успя да се справи с това първо изпитание. Затова и оценката в края на годината на Съвета на ЕС беше тежка. В заключенията [на английски език] си от началото на декември министрите на външните работи и европейските въпроси на страните-членки, одобрени по-късно от лидерите на срещата им на 13 и 14 декември, се изразява съжаление, че сроковете в пътната карта от юни не са спазени. Съветът продължава да изразява загриженост от неспазването на политическите договорености.

Повтаря се за пореден път, че основен приоритет на страната трябва да бъде хармонизирането на конституцията с Европейската конвенция за правата на човека като в скоби е посочено решението по казуса Сейдич/Финци. Натъртва се, че това е необходимо условие, за да може да бъде приложено Споразумението за стабилизиране и асоцииране, а оттам и да може БиХ да подаде молба за членство в ЕС, което беше предвидено в пътната карта да стане до 30 ноември 2012 г. Политическите лидери на страната са призовани да засилят усилията си да изпълнят ангажиментите, които самите те са поели и да постигнат резултати за гражданите на страната. Подчертава се, че приоритетно трябва да бъде формирано стабилно правителство на всички нива, което да се концентрира върху програмата на ЕС.

Всеки опит обаче нещо да се направи в тази посока е недостатъчен, неубедителен или без големи шансове за успех. "Това е най-тежката политическа криза в БиХ от 1996 година насам, която може да бъде прекратена само по два начина: парламентарни избори и по-голям ангажимент на международната общност", заяви за телевизия Al Jazeera Balkans университетският преподавател от Мостар Славо Кукич в края на 2012. Той каза това по повод срещата в Мостар между четирите големи партии в страната, чиято цел е била да се направи опит за решаване на кризата във федерацията.

Проблемът обаче е, че БиХ не може да се справи сама и е видно от опитите на ЕС да подаде патерица, че този факт вече се осъзнава. Освен, че трябва да се бори със себе си, БиХ трябва да оцелява в регион, който все още не е дорасъл да живее в режим на регионално сътрудничество. И показателен пример в това отношение е друго събитие от последната седмица на 2012 - решението на сръбския президент Томислав Николич и премиера Ивица Дачич да посетят не БиХ като федерация, а само Република Сръбска. Решението беше остро критикувано в Сараево. Президентът Бакир Изетбегович не пропусна да отбележи, цитиран от Al Jazeera Balkans, че Николич е щял да постъпи по-разумно, предвид договореностите от Дейтън, ако беше посетил първо Сараево и след това Баня Лука.

Николич от своя страна, който малко след като беше избран през пролетта на 2012 обяви, че в Сребреница не е извършен геноцид, отвърна като заяви, че е щял да отиде, ако е бил поканен. "Публично заявих", каза той на пресконференция в Баня Лука, "че ще отида в Сараево, когато ме поканят, но в крайна сметка не бих отишъл да чукам на вратата, ако не съм поканен, това не се прави и по света", заключи той. Гафът беше замазан с изпращането на външния министър на Сърбия Иван Мркич в Сараево да подпише заедно с колегата си Златко Лагумджия меморандум за сътрудничество по пътя към европейска интеграция.

Анализатори коментираха, че всъщност става дума за политическо шоу, което се разиграва от страна на Сърбия. В интервю за радио "Свободна Европа" икономическият експерт Светлана Ценич посочва, че и без протокол за специални отношения БиХ като федерация има по-добър търговски обмен със Сърбия, отколкото Република Сръбска има със Сърбия. Целта на визитата на Николич в Баня Лука е по-скоро да се демонстрира "ето вижте ни колко са ни силни отношенията", смята анализаторът и подчертава, че очевидно се търси нещо друго. Когато Сърбия каже, че обича Република Сръбска, значи или нещо се прави около Косово, или става дума за избори.

Според босненския журналист Амир Терзич, Босна и Херцеговина днес е неуправляема страна, в която институциите са блокирани, властта е споделена за сметка на гражданите, а демокрацията е в опасност. В анализ за Osservatorio Balcani e Caucaso, журналистът пише, че страната на практика е в кома. Въпросът, на който политиците и гражданите в БиХ трябва да си отговорят, е 2013 ще бъде ли годината, в която страната ще се събуди от комата.

*Този текст е променен спрямо първоначалната си версия, за да включи анализа на Амир Терзич.