euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Следващият Европейски съвет може да донесе важни решения по британския въпрос. Това каза Джонатан Фол, директор на работната група на ЕК по въпроса за референдума на Великобритания за членството й в ЕС. Той се яви на изслушване в комисията по конституционни въпроси в Европейския парламент в четвътък (14 януари), за да информира депутатите докъде са стигнали преговорите. Според него, на този етап е в сферата на хазарта да се каже какъв ще е резултатът от срещата на върха на ЕС на 18-19 февруари в Брюксел, когато основната тема ще бъдат четирите "кошници" с искания на британския премиер, формулирани в писмо до страните-членки през ноември и обсъдени за първи път по време на декемврийския Европейски съвет, както euinside писа. Очакванията за възможно споразумение са повишени значително за февруари, каза той, но препоръча да не се залагат пари на това. Засега единственото сигурно е, че политическата воля за решаване на проблема е много силна.

Отвъд политическата воля обаче, почти всичко останало тъне в пълна неизвестност. Като се започне от въпроса каква форма ще има бъдещото споразумение - декларация, изявление или междуправителствено споразумение. На този етап е ясно, че британският премиер настоява решението, каквото и да бъде то, да има правно-обвързващ характер, за което е достатъчно лидерите да се договорят по проект на заключения. Джонатан Фол смята, че много от исканията на Великобритания може да бъдат удовлетворени и без промени в устройствените договори на ЕС, включително и най-спорната кошница, която засяга социалните помощи за работници от страни-членки на ЕС. Договорът на ЕС и вторичното законодателство съдържат правила, които определят обстоятелствата за свободата на движение на работна ръка и ЕК е на мнение, че сегашната правна рамка съдържа достатъчно гъвкавост, за да се отговори на притесненията на Великобритания, чиято социална система не е доприносна, тоест помощи може да се получават и без човек да е допринасял към системата. 

По време на преговорите не е бил поставян въпросът Обединеното кралство да променя своята система. "Така работи британската социална система и не мисля, че някой си мисли, че обръщането й с главата надолу е изобщо възможно или необходимо, за да се реши проблемът. Приемаме системата такава, каквато е", обясни г-н Фол. В момента тече реформа на британското законодателство, с която се цели да се въведе ограничение от 4 години престой преди да се получи право на социални помощи. Това ограничение се вижда прекалено голямо на повечето страни-членки от източната част на ЕС. 

Германската евродепутатка Силвия-Ивон Кауфман (Социалисти и демократи) изрази силни притеснения, че независимо какво ще бъде договорено, то няма да е обект на референдума. Подобен въпрос зададе и депутатът Рамон Хаурехи Атондо (Социалисти и демократи, Испания). Говори се за споразумение с необратим характер, което е добре, ако Великобритания остане, но ако реши да напусне, реформата ще е нахалос. На това Джонатан Фол отговори кратко: "Референдумът е проблем на британците". От отговора на въпроса на испанския депутат стана ясно, че ЕК няма план Б какво може да се направи, ако Великобритания все пак реши да излезе. "ЕК работи да запази Великобритания в ЕС без да се меси по никакъв начин". 

Няколко членове на ЕП повдигнаха въпроса за евентуален домино-ефект след британския референдум. Енрике Гереро Салом (Социалисти и демократи, Испания) коментира, че твърде малко се обсъждат гаранциите, които Великобритания иска, ако страните от еврозоната решат да продължат интеграцията си. Той поиска да знае какви гаранции може да има Съюза, че британските искания няма да попречат на засилването на политическия съюз. "Много е важно да си спомним какво точно означава това, защото други страни може да поискат да заемат подобна позиция и тогава какво ще стане с ЕС? Това ще замрази Европейския проект. Дори може да се наложи да се върнем назад", каза депутатът. Джонатан Фол повтори това, което и британското правителство повтаря многократно, че Великобритания няма намерение да пречи на интеграцията на страните от еврозоната, но иска гаранции, че това няма да има последици върху нея. 

Ричард Корбет (Социалисти и демократи, Великобритания) направи паралел с кризата на празния стол в ЕС от 60-те години на миналия век, когато Франция под ръководството на Шарл де Гол, който е бил яростен противник на наднационалните европейски решения и силен привърженик на междуправителствеността, бойкотира заседанията на Съвета, тъй като исканията й за политически съюз не са били удовлетворени. В резултат на това се стига до Люксембургския компромис [на английски език], който въвежда правото на вето. Смята се, че този компромис е върнал европейската интеграция няколко крачки назад. Корбет попита дали британският казус е подходящ паралел с тази криза и дали се обсъжда възможността в името на това да се угоди на британските искания да се направи крачка назад. 

Ясен отговор нямаше и на този въпрос. Ръководителят на работната група за Бризхода припомни, че добрата стара европейска традиция всяка страна-членка, независимо колко е голяма, да бъде изслушана, когато е повдигнала важен проблем. "Мога да потвърдя, че дискусиите са много сериозни не само от страна на британците, но и по отношение на всички останали членки". Той добави, че дали някои страни ще решат да тръгнат по британския път е тяхно решение. ЕК ще изслуша проблемите на всички и ще спази европейското законодателство, добави Джонатан Фол. 

Британският въпрос ще бъде първа точка в дневния ред на февруарската среща на върха на 18 и 19 февруари. На второ място ще бъде бежанската криза, когато отново ще бъде направен преглед на изпълнението на поетите ангажименти. Третата точка в дневния ред е одобрението на конкретната препоръка на ЕК за еврозоната по Европейския семестър.