euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В средата на ноември за втори път в България се състоя форум, посветен на индустрията и иновациите. Форумът се организира от бизнес-ориентираното списание B2B. euinside имаше удоволствието да модерира последния панел в двудневния международен форум, посветен на умната телевизия и новите медии. Темата отдавна вълнува много медийни организации по света и най-напредничавите и желаещи да не изгубят аудиторията си, както и да завладяват нови потребители успяват да се ориентират накъде да се развиват. Един от много интересните говорители в този панел беше Десислава Бошнакова, от ROI Communication. Интересна, защото тя говори през една, според мен водеща перспектива - потребителят и неговото овластяване от новите технологии. Независимо обаче от развитието на тенхологиите един принцип си остава същият - доверието.

Пълен текст на изказването:

Аделина Марини: Здравейте, може да ви прозвучи малко противоречиво, но всъщност добра новина е, че модерирам последния панел. Първо, защото вече сте добили представа за всичко, което се говореше досега и второ, защото сме останали най-компактната аудитория, което означава, че са останали само хората, които най-много ги интересува това, което ще си говорим сега. И така, умната телевизия и новите медии. Аз съм главният редактор на euinside, един сравнително нов уебсайт, който се занимава с анализи и новини на нещата, които стават в Европейския съюз.

И защо създадохме този сайт ще ви кажа съвсем накратко. Защото всъщност имаше интернет, защото всъщност интернет и новите технологии дадоха възможност всеки да направи това, което иска, особено, ако сме загубили стимули, ако сме загубили желание, ако сме се чувствали ограничени в традиционните медии - интернет ни даде възможност да бъдем това, което искаме, да бъдем това, което можем. Освен това, интернет дава възможност с почти нулеви финансови ресурси наистина да постигнем много, да се свържем с всеки по света, който се интересува от нас, той да се свърже с нас и именно това се превърна в двигателя на голямата промяна в медиите, а именно - обратната връзка.

Ако доскоро традиционните медии - телевизии, радиа, вестници - създаваха и налагаха стандартите за това как трябва да изглеждат медиите и ако техните продукти излизаха в ефира или на хартията и си оставаха там, без ние да имаме възможност отново да ги прочетем или да ги видим, просто излизаха в ефира и кой чул - чул, кой неразбрал - неразбрал. Сега в интернет всички ние оставяме следи, всички ние можем да се четем отново и отново, когато имаме време. Ако сме забравили нещо можем да си пишем мейлове, да си участваме във форумите и всичко това наистина ни кара да бъдем по-умни. И именно това си говорихме с Десислава Бошнакова по-рано днес от ROI Communication, че всъщност консумацията на информация започва да се превръща в много значителен фактор, върху който трябва да помислим и предлагам тя да ни разкаже всъщност какво има предвид.

Десислава Бошнакова: Аз като човек, който ще трябва да изчакате, за да свърши точно преди обяд обещавам да бъда изключително кратка. Няма да мога да се вместя в 140 знака в tweet, което е нормалният начин хората днес да получават най-бързата информация. Нямам отговор какво ще стане, ще споделя само някои нахвърляни мисли въз основа на наблюденията, които виждам около себе си и това, което студентите споделят, когато преди 2 години един студент ми каза: "Четох новините на bTV", аз казах: "Я пак!", защото не разбрах какво точно ми каза. За мен новините на една телевизия обикновено се гледат. Въпросът е, че много хора днес нямат време да гледат новини, те четат новини и ги четат на най-различни места.

Оттам се сетих, че всъщност телевизията вече може би за много хора не е това, което е за мен, това, което е била за моите родители и никога няма да бъде за тях това, което ние сме свикнали да бъде. Това е израз на еуфорията на потребителите вследствие на избора през 2006-а година на човек на годината от списание TIME. Те избраха "теб" - мен, вас, всеки един от нас. Съответно един потребител, който се е приел за номиниран и избран за човек на годината пуска своята визия за това какво е за него човека на годината. И това е едно от, според мен съществените неща, които ще променят не само каква информация консумираме, а и кой произвежда информацията, която консумираме. Днес това мога да бъда аз, без изобщо да съм завършила журналистика, без изобщо да имам телевизионно студио, без изобщо да имам нищо друго повече от един смартфон.

Дори не е нужно да имам и карта към него, която да плащам, защото има достатъчно заведения с Wi-Fi, в които аз мога да отида и да споделя своето видео съдържание, аудио съдържание, текстово съдържание. Ако съм достатъчно упорита в желанието си да споделям тази информация, аз мога да достигна до изключително много хора и в някои случаи, ако това, което съм направила е важно за хората аз мога да достигна до повече хора, отколкото една телевизия може да достигне. Това се случва рядко към момента, но не е невъзможно. Наскоро една, както казват по телевизията "водещ производител на безалкохолни напитки" пусна една кампания, която се нарича "206 градуса" - да намерят на 206 места по света хората и как те празнуват щастието и тази кампания се оказа гледана от в пъти по-малко хора, отколкото един аматьорски видеоклип на едно момче на 29 години, което е решило в 209 страни да види как изглежда опаковката и бутилката на тази марка безалкохолни напитки, любимата на всички Coca Cola.

Оказа се, че в онлайн пространството голяма част от хората имат жажда за непрофесионално съдържание, имат жажда да чуят гледната точка на човека като себе си, защото на политиците сме я чували, институционалната сме я чували, но много дълго време ние, малките хора мълчахме, нямахме достъп до това да говорим, да пишем, да показваме. Не можехме да снимаме, защото беше много скъпо. Дори една снимка ни струваше много скъпо - с филма, с проявяването, с вниманието. Днес ние всички сме фотографи, всички правим видео-материали - е, някои ги правят, разбира се, доста по-добре. Каквото обаче и да правим, не разполагаме с мрежата от хора, разпръснати на много света по света, с което разполага телевизията. И някъде между това, което ние искаме да правим и това, което телевизията може да прави е телевизията на бъдещето.

Не знам точно къде ще се срещнат, но преди 1 година, когато имаше инцидент със самолет, първата информация до CNN достигна от Twitter, от човек, който е оцелял от катастрофата и е tweet-нал. CNN веднага го намериха, свързаха се с него и започна той да им дава информация. Така че, в много случаи обикновеният потребител, както го наричаме, започва да става не просто консуматор на информация, а генератор на съдържание и то едно друго съдържание, лишено от корпоративната култура, лишено от това да се съобразят с някакви неща, защото аз като човек имам свободата да казвам всичко, без да обиждам по определени признаци другите хора, но не съм длъжна да давам право на отговор на засегнати страни, защото това е моето лично мнение.

Информацията вече е прекалено много. На мен много често ми казват: "Ма ти всичко знаеш"! Не, аз нищо не знам, просто съм абонирана в Twitter за 7-8 човека, които следят всички новини по 7-8 теми, които мен ме интересуват. И когато видя какво те са споделили с другите хора, аз много лесно мога да стигна до информацията, която ми е нужна, тоест аз ползвам мои приятели, на които имам доверие в определена област като филтър, за да мога да се ориентирам в цялото това море от информация. И не случайно тези хора, които успяват да филтрират и са спечелили доверие на достатъчно други хора в един момент могат да се окажат доста по-влиятелни от, айде да кажем, печатните медии, чийто тираж навсякъде по света върви леко надолу, на други места леко още по-надолу.

Проблемът е, че аз нарочно казах печатните медии, защото те са тези, които най-трудно могат да реагират на скоростта. Вземете един сутрешен вестник, който е напечатан снощи и вие още снощи сте можели да си го купите и вижте кои новини са вътре! Това не са новините, които вашите приятели споделят днес сутринта във Facebook. Това дори не са новините, които чувате сутринта в сутрешните блокове. Това са едни новини, за които вие вече сте изговорили всичко с вашите приятели и от тази гледна точка някои мъдри, да не кажа смарт вестници доста са променили философията си към това какво трябва да публикуват и в тях няма да видите стремеж да се конкурират със скоростта на интернет за доставяне първи на новината.

Но въз основа на целия капацитет от хора, с които те разполагат - умни, които са свикнали да анализират и да пресяват новините, на техните страници сутрин може да прочетете анализ и какво е общото между вас и това, което сте обсъждали вчера с вашите приятели. Така че, според мен печатните медии имат бъдеще, стига те да го поискат, да намерят своето място. Това, за което всъщност говорих е, че в крайна сметка ние всички ставаме един източник на информация. Дори и само това, което споделяме със своите приятели в социалните мрежи. В почивката ми се обади една майка и ми каза: "Ще дойда утре на твоето събитие". Аз й казах: "Не, не аз нищо не правя, просто ще водя детето си на едно много хубаво място" и съм споделила, за да могат да дойдат и други хора.

Тази информация няма да я намеря в традиционната телевизия, която ние познаваме, в традиционното радио или в традиционния вестник. Те ще я намерят от приятелите, защото те вярват на тях. Тоест, една моя приятелка е отишла на едно място, много й е харесало, значи и на мен ще ми хареса. Тоест, факторът доверие между хората става нещо много по-съществено, отколкото факторът доверие в институцията, която имаме. На кого мога да вярвам? На този, който не ме е излъгал. И тук вече не става въпрос дали съм телевизия или съм блогър, или просто съм активен Facebook-потребител. Доверието се печели с истина и с оправдаване на думите с дела. Все едно коя е институцията, която го прави - дали обикновен блогър или някой Twitter account, зад който не знаем кой точно седи.

Ако той достатъчно дълго ни е доказал, че имаме смисъл да му вярваме, ние ще продължим да му се доверяваме. Една немного красива статистика - изследване, до което стигнах малко преди да дойда: 55% от американците смятат, че до 10 години традиционните медии във вида, в който ние ги познаваме ще изчезнат. Аз се засмях малко и казах, че може би това не е следствие на бързото развитие на технологиите, а на това, че голяма част от хората, които са свикнали да живеят с традиционните медии ще отстъпят място на едно младо поколение, което не е свикнало с традиционните медии. Тоест, новините в 7 са нещо, към което младите нямат никакво отношение. За тях новините идват веднага. Тоест, новините в 7 ще бъдат нужни на едни хора, без които те не могат да живеят. Дори аз самата се научих и вече не гледам предавания в определен час - те са качени онлайн, ако нещо ме интересува ги гледам, когато имам свободно време.

От тази гледна точка, физическата връзка между мен и традиционната медия вече я няма - и радиото мога да го чуя, когато си искам и вестника мога да си го прочета на компютъра, и предаванията на телевизията мога да си ги гледам на телефона, дори в 3D формат, ако са направени за такова нещо. Така че, какво ни предстои, според мен никой точно не знае. Какви технологии ще ни дадат, за да можем да станем още по-креативни в генерирането със съдържание също не знаем и, може би това му е хубавото, защото ако знаехме какво ще ни се случи след 12-15 години, нямаше да е толкова интересно да живеем. Това, което със сигурност мога да кажа е, че каквото и да се случи на този свят ще продължава да има нужда от хора, които да управляват тоновете, гигабайтите информация, която ни залива. И, който докаже, че може да го прави добре ще спечели доверието на потребителите и те ще го следват, независимо дали е блогър, обикновен човек с account във Facebook или телевизия със световно покритие. Благодаря ви.