Н.Куцкова: Съдебната реформа изисква и конституционни промени
Ралица Ковачева, July 25, 2011
Както и миналата година, потърсихме за коментар на годишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка г-жа Нели Куцкова - съдия в Софийския апелативен съд и говорител на Съюза на съдиите. Ето как г-жа Куцкова отговори на въпросите на euinside:
Р. Ковачева: Моят прочит на доклада ме води до извода, че критиките към съдебната система са свързани най-вече с работата на ВСС като ръководство, което трябва да осигури нормално функциониране на системата - като разпределение на натовареността, като назначения, правила и процедури, проверки и санкции, включително голямата тема за морала и почтеността на работещите в системата, която сякаш се подценява у нас.
Н. Куцкова: Съвсем адекватен е Вашият прочит. Но ми е много чудно, че не само някои примитивно мислещи политици, а и Ваши колеги журналисти го възпроизведоха като критика основно към съда. Много са хората у нас, които под съдебна система разбират само „съд”. И мисля, че това разбиране е илюстрация на необходимостта от конституционни промени. Нормално е, след като съгласно действащата Конституция нашата съдебна система обединява съд, прокуратура и почти изчезналото следствие, които се управляват от 25-членен Висш съдебен съвет, критиките да са отправени към общия управляващ орган. Да не говорим, че неговата дейност стана обект на обществена критика много преди доклада на ЕК.
Както в доклада, така и в техническото приложение е обърнато особено внимание на това, че е започната работа по натовареността, но се споменава, че няма данни за резултати. Само искам да добавя, че прекомерната натовареност не се отнася само до София, но и за други големи градове в страната. От години Съюзът на съдиите се обръща към ВСС с предложения да се изготвят критерии за натовареност и установяване на стандарти за нормалния срок, в който могат да приключват различните видове дела. Това е много сериозна работа и ще отнеме много време. Държави с утвърдени демократични традиции и стабилно правосъдие с години работят по тези проблеми. А какво остава за една държава в преход, с постоянно променящо се законодателство? Но ако България беше започнала да работи по тези въпроси по-отдавна, сега проблемите щяха да са поне частично решени.
Р. Ковачева: Споделяте ли препоръката, че са необходими "реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло" и в каква посока да са тези реформи?
Н. Куцкова: Препоръката, макар и деликатно формулирана, е изключително важна и категорична. Група млади колеги от Съюза на съдиите от известно време работят съвместно с представители на неправителствени организации върху конкретни предложения за законодателни промени в тази насока – включително и конституционни. Идеята е да се предизвика обществен дебат, който да не отшуми до следващия доклад, а да стане основа за истинска структурна реформа.
Р. Ковачева: В подточката "Борба с корупцията" в доклада има следното заключение "Съдебната практика е толерантна и прекалено предпазлива, като се отделя твърде много внимание на процедурите за сметка на въздаването на правосъдие.” Как бихте коментирали тази констатация?
Н. Куцкова: Така е, в нашето правосъдие (особено в наказателното) стриктното придържане към процедурата е особено важно. След промените от 1989 г., първият стремеж на България за присъединяване към европейската демократична общност беше членството й в Съвета на Европа. Умни хора са казали, че „демокрацията е процедура”. Тогава ние бяхме много сериозно критикувани, че нашият наказателен процес не осигурява никакво право на защита на подсъдимите. И тогава ни посещаваха делегации от европейски експерти, които оценяваха нашия Наказателно-процесуален кодекс като реакционен, тоталитарен и въобще несъответстващ на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Тогава българският законодател положи големи усилия за привеждане на нашия процесуален закон в съответствие с установените европейски стандарти за справедлив процес. Сега се оказва, че се е постигнал ефектът на махалото и ни критикуват, че прекалено много се обръща внимание на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, а не на правата на жертвата.
Тази година двама холандски съдии, с които работим по съвместен проект, пожелаха да присъстват на четене на присъда в наш съд. Беше осъдителна присъда за организирана престъпна група. Съгласно нашия процесуален закон, съдията е длъжен да изчете всички имена на подсъдимите, всички текстове на наказателния закон, по които е постановена присъдата, всички дати, на които са извършвани престъпленията, всички имена на пострадалите лица. Холандските колеги бяха изумени, че съдът е длъжен да чете всички тези детайли. При нас, казаха те, се чете само най-важното – кого признаваме за виновен, за какво престъпление и на колко го осъждаме. Детайлите се пишат в мотивите. Не можеха да повярват, че ако нашият съд прочете присъдата си по техния модел, това би било тежко процесуално нарушение и може да доведе до отмяна на съдебния акт. При тях всички тези детайлни формалности, осигуряващи правото на защита, се извършват на предварителен етап и то не от съдията, а от квалифициран съдебен помощник.
Но не считам, че формализмът на процеса е единствената причина за недостатъчно правосъдие. Голяма част от наказателните съдии са на мнение, че от много по-голямо значение за ефективното правосъдие е професионалната подготовка, компетентността на хората, които прилагат закона, както и добрата организация на работата. И това вече е проблем на съдебната система, а не на законодателя.
Р. Ковачева: След последните назначения във ВСС съдиите останаха малцинство - как това ще се отрази на работата на органа и на съдебната система изобщо, има ли Съюзът на съдиите някакви опасения в този смисъл?
Н. Куцкова: Съюзът на съдиите няма официална позиция по въпроса. Но ние от години предлагаме обособяване на отделен съвет за съдиите и отделен за прокурорите. Предлагахме го и на предния парламент при поредната промяна на Конституцията. Не се прие, но ние пак ще предлагаме. При настоящата структура на ВСС всъщност много по-важни са качествата на хората, отколкото това дали са съдии или прокурори.
Много тъжно ми стана, като видях в техническия доклад, че се очаква попълването на двете свободни места във ВСС от парламентарната квота да бъде извършено при съблюдаване на изискванията за високи професионални и нравствени качества на кандидатите. Всички бяхме свидетели с какво безразличие и при пълна липса на дебат парламентът избра за членове на ВСС хора, за които имаше сериозни възражения от една неправителствена организация – Българският институт за правни инициативи /БИПИ/. Това решение на парламента още веднъж показа колко са прави колегите от пет големи български съдилища, включително и от Върховния касационен съд, които отказаха да избират делегати за попълване на съдийската квота в този окончателно дискредитиран орган.
Р. Ковачева: Като журналист оставам с впечатлението, че от страна на ВСС има явна съпротива срещу Механизма и срещу опитите на гражданското общество да знае какво става в съдебната система и да взима отношение. Има ли ресурс съдебната система да се самореформира, има ли достатъчно натиск отвътре, който да провокира нужните промени?
Н. Куцкова: Факт е, че ВСС гледа враждебно на исканията за повече отчетност и прозрачност. Натискът отвътре се засилва и това се вижда и от българското общество, а и от европейските институции. Такъв натиск представляваха оставките на двете колеги от съдийската квота, които напуснаха ВСС в знак на протест срещу безпринципната му политика, отказът на около 450 съдии да излъчат делегати за попълване на техните места. Натиск ще бъдат и предлаганите от Съюза на съдиите и други НПО-та законодателни и структурни промени. Но нито една съдебна система не може да се реформира сама. Необходима е истинска, реформаторска и интелигентна политическа воля, но не воля от типа „ние тоя съд не го харесваме, затова ще си направим специализиран”.
Р.Ковачева: В доклада ясно е отчетена ролята на професионалните организации в съдебната система, както и на гражданското общество - това според мен е много ясен знак към управляващите както в изпълнителната, така и в съдебната власт, че професионалните организации и гражданския сектор трябва да получат по-голяма роля, позицията им да се отчита при взимането на решения.
Н.Куцкова: За пръв път в доклад на ЕК се отделя толкова внимание на гражданските и професионалните организации. Всъщност Съюзът на съдиите е най-активната професионална организация. И както е казано в доклада, тази гражданска активност „заслужава похвала”. Ние за пръв път срещаме такава подкрепа за действията си от страна на ЕК. Това ни стимулира още повече да се опитваме да допринесем за подобряване на правосъдието отвътре и отдолу, защото ние най-ясно съзнаваме проблемите и виждаме недостатъците в работата си.