България трябва да поиска преходен период за зелените мерки в земеделието

Аделина Марини, September 26, 2011

По-малко от месец остава до голямата конференция, по време на която ще се съберат европейски и национални лидери, за да обсъдят предложението на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 година (Брюксел, 20 и 21 октомври). Конференцията се организира от полското председателство и ще ускори значително обичайните спорове по бюджета на Общността за следващия 7-годишен период. Обикновено голяма част от тези спорове е концентрирана върху земеделската политика на съюза. Именно затова euinside редовно следи темата. В началото на годината българският евродепутат Мария Неделчева, която е член на земеделската комисия в Европейския парламент започна организирането на серия от кръгли маси в цялата страна, посветени на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Тогава разговаряхме с нея и тя заяви, че България предпочита бюджетът на ОСП да бъде запазен, както и да се постигне по-бързо изравняване на директните плащания между новите и старите страни-членки. Сега, осем месеца по-късно и след вече доста кръгли маси, както и конкретно предложение за размера на следващата МФР, отново се срещнахме с Мария Неделчева. Както euinside подробно ви информира, в това предложение размерът на ОСП, като съотношение спрямо общия размер на бюджета за 2014-2020 година, е намален с няколко процентни пункта; въвежда се задължителен зелен компонент, според който се поставят под условие 30% от субсидиите, за да се стимулира прилагането на зелени мерки; предлага се и сложна формула за изравняване на директните плащания, според която страните, които получават под 90% от средното за ЕС ще имат увеличение от една трета за целия период.

Г-жа Неделчева коментира всички тези основни теми в МФР, като представи и част от предложенията, станали ясни по време на кръглите маси в страната. По отношение на зелените мерки, България трябва да настоява за преходен период от 1-2 години, който да позволи на производителите да се адаптират, за да могат да ги прилагат. Освен това, страната ни трябва да се бори за това всяка страна-членка сама да определя приоритетите си по втория стълб (развитието на селските райони). Тя отказа да коментира предложението бюджетът на Общността да се финансира с допълнителни евроданъци, но изрази позицията на Европейския парламент като цяло, че трябва да се увеличат вноските на страните-членки.

Евродепутатът даде още няколко предложения и разказа за промяната на интересите в Европарламента по някои от ключовите европейски спорове, свързани със земеделието. Една от новините е, че има сближаване между позициите на България с тези на Испания и Португалия, които се обявяваха против предсрочно изравняване на земеделските субсидии. Според договора за присъединяване на България, поетапно изравняване на субсидиите може да започне от 2016-а година. Страната ни обаче смята, че това трябва да започне още от следващия рамков период - 2014 г.

Общата селскостопанска политика