euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За да има разширяване, трябва да има желание и от двете страни. От едната страна са страните, които искат да се присъединят, а от другата е общественото мнение в страните-членки на ЕС, особено старите. В момента такова желание няма в Германия, Франция, което не означава прекъсване на преговорния процес. Европа не може да си позволи на Балканите да има бяло петно, което винаги да е източник на несигурност, на невърховенство на закона, на задкулисни зависимости. Тези страни трябва да бъдат част от Европа, но същевременно трябва да се работи за консолидация вътре в съюза, каза в интервю за euinside българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ) по време на ноемврийската пленарна сесия в ЕП. Андрей Ковачев е член на председателското бюро на Европарламента, на външната комисия и на комисията по човешки права. В качеството си на член на външната комисия той често се изказва по напредъка на Македония за европейско членство.

Не всяко име на Македония може да е приемливо за България

Попитах го дали не мисли, че и за Македония трябва да се направи нещо подобно като инициативата, която подеха Великобритания и Германия за смяна на подхода спрямо Босна и Херцеговина. За разлика от своя колега от АЛДЕ Иво Вайгъл, г-н Ковачев е на мнение, че ключът за решаването на проблемите на Македония не е нито в Брюксел, нито в Атина, нито в София, а в Скопие. Добросъседските отношения са много важни за отпушване на процеса на интеграция на Македония към ЕС, но те имат две страни. Скопие провежда двойнствена политика, каза евродепутатът. Навън казват "Всичко е наред, ние сме готови и нямаме проблеми с България или Гърция", а във вътрешнополитически план се използват теми като налагане на национална идентичност чрез провокации спрямо съседните страни. 

"Ние разбираме това, че е новосъздадена страна, с желание да създаде своя идентичност. В началото има период на забежки и манипулиране на историята, но това не може да бъде толерирано дълго време", подчерта Андрей Ковачев. Той загатна и за още една линия на конфликт между Македония и България. Според него, макар да не е участник в преговорите между Скопие и Атина за името на Македония, България не може да приеме всяко име. Той беше предпазлив по отношение на евентуална реакция, но намекна, че не всяко име може да бъде прието на 100% в България. Когато името бъде договорено и се види, че то не е приемливо за България, тогава страната трябва да заяви това ясно. "Ние просто ще кажем това, за да знаят, че все пак не трябва да си отварят нов фронт с нещо, което е неприемливо".

Дейтън е изчерпан

Що се отнася до Босна и Херцеговина, Андрей Ковачев не е сред хората, които приветстват изцяло германско-британската инициатива. Дейтънският вариант на съществуване е изчерпан. Необходимо е ново начало за тази държава, за да може тя да функционира по-ефективно, но на този етап няма голямо желание за такова ново начало сред политиците в страната, каза евродепутатът. Според него европейската перспектива е двищежата сила, която дава заряд на върховенството на закона, на демокрацията, справедливостта, толерантността към различните религиозни или етнически общности и само по този път може в Босна и Херцеговина, но и в Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора да се продължи пътя на реформите и към мирно интегриране към ЕС, добави г-н Ковачев.

Сърбия гледа с широко отворени очи към Русия като алтернатива

Какви рискове крие Русия за европейската перспектива на Балканите е въпрос, който предизвика продължително мълчание у евродепутата. Русия трябваше да е стратегически партньор и беше до определен момент. Политиката на Владимир Путин в момента обаче е политика на конфронтация, която не води до нищо добро нито за ЕС, нито за Русия. Но все пак, щетите са по-големи за руските граждани, защото руската икономика е под по-сериозен натиск, а и имиджът на страната се влошава с всеки сигнал за агресия от Русия. Освен това, водената от Русия пропагандна война срещу ЕС "с всички възможни средства" също не допринася за добър климат между ЕС и Русия. Има толкова много проблеми, по които може да се работи с Русия и ЕС желае това - борбата с тероризма, климатичните промени, световната търговия, икономическото сътрудничество. 

"Затова не виждам абсолютно никакъв смисъл в 21 век да се връщаме към методите на 20-ти век за завладяване на територии, за погазване на международното право, за използване на най-различни средства за инфилтриране на чужда територия, за пропагандна война. Това е нещо, което мислехме, че е останало в миналото, но явно не е така, затова ни трябва и ЕС да е единен, да не сме разделяни", каза той и добави, че е много важно да продължи разширяването, защото "Сърбия поглежда с много широко отворено око към Русия. Има толкова сигнали, които показват, че Русия би искала да покаже на Сърбия, че има и друга алтернатива на европейската интеграция. Това добре ли е за ЕС? Аз смятам, че не е добре на нашата западна граница да имаме страна, която няма да се интегрира към ЕС, а ще се интегрира може би някъде другаде".

Андрей Ковачев отрече в България да има разделение по въпроса за Русия. "Вие може би да имате някоя друга статистика. Аз не знам някой да е емигрирал в Москва или Санкт Петербург", подчерта евродепутатът. Според него, страните-членки трябва да дадат възможност на върховния представител за външната политика да заяви единна позиция, която да не бъде променяна след 1-2 дена от някоя от столиците. Федерика Могерини будеше съмнение доколко е способна да се справи с изискванията на поста и предизвикателствата, но тя успя да ги разсее по време на изслушването й. Проблемът обаче е, че от нея се очаква гласът й да бъде по-силен от този на германския външен министър или министъра на външните работи на Великобритания. Това трябва да се промени, заключи евродепутатът.