euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако за величието на една нация се съди по размера на паметниците, то Македония определено трябва да е велика държава. Огромна бронзова фигура, висока 12 метра, плюс 10-метров постамент, е новата придобивка на Скопие, която беше докарана от Флоренция и ще бъде издигната в столицата до две седмици. Цялата композиция, която включва конника, коня и мраморен фонтан, възлиза на 10 милиона евро, по изчисление на местни медии.

"Воин на кон" е официалното име на това "бижу", за което всички знаят, че всъщност е паметник на Александър Македонски, но е кръстено по-абстрактно, защото властите се опасяват да не разгневят отново Гърция. Но това не помогна и гърците, естествено, реагираха незабавно като обвиниха македонците в узурпиране на тяхната история и насаждане на национализъм.

Да оставим на страна факта колко струва паметникът и дали се вписва изобщо в пейзажа на града. Въпросът е кому е нужна подобна грандомания? Целият проект 2014, част от който е въпросната статуя, е крещяща заявка за спорове със съседите (вижте проекта тук). Така нареченото "ново лице" на Скопие ще включва паметници на цар Самуил, Гоце Делчев, Кирил и Методий, Климент и Наум ...

Явно в търсене на своята идентичност или в стремежа за утвърждаването й Македония има нужда да заявява на света чрез подобни паметници кои исторически личности са нейни и с какво са допринесли за нейната (и световната) история.

Издигането на монументи в парковете, градинките и по площадите може и да допринася за популярността на управляващите сред местното население (показател за което са резултатите от предсрочните парламентарни избори), но по никакъв начин не води до поддържането на добри междусъседски отношения, което, между другото, е сред критериите за еврочленството.

Гърция вече 20 години не може да се примири с конституционното име на Република Македония, в което вижда териториални претенции. Спорът не само блокира членството на Скопие в НАТО, но и забавя старта на македонските преговори за членство в ЕС.

Меренето на националните достойнства би трябвало да е последната грижа на двете страни, над които тегнат сериозни икономически неволи. Македония е изправена пред огромна безработица от над 30 процента и спад на чуждестранните инвестиции, а Гърция е на прага на фалита. Вместо да си доказват претенциите върху историята, Скопие и Атина могат да проявят малко повече гъвкавост и разум и да последват примера на Словения и Хърватия, които се разбраха по граничния си спор и скоро ще вървят рамо до рамо като равноправни партньори в Европейския съюз.