Тези хиляди и много скъпи улични дупки
Ралица Ковачева, March 23, 2011
Задръствания стават навсякъде в големите градове. Факт. Проблемът е, когато причината е изключително неадекватното решение една определена дупка да бъде запълнена в средата на работен ден и на възлово кръстовище - в случая на бул. "Никола Вапцаров" до Семинарията. Отгоре на всичко, запълването на дупки очевидно е скъпо удоволствие - съдейки от факта, че фирмата, избрана незнайно как да направи ремонта, е изпратила цели шестима работници за видимо не гигантската дупка. Всеки един от тези хора има конкретна надница. А както показва практиката за ремонта на дупките в София, а и с цялостното пътно строителство в България, същата операция ще се повтори само след няколко месеца, когато дупката отново зейне и данъкоплатците отново ще платят.
Освен това, потребителят/данъкоплатец, 
ще изгуби още средства, под формата на повече бензин или по-висока сметка за такси, да не говорим за времето. В сумата не влизат "пропуснатите ползи", които вие и държавата щяхте да имате, ако не бяхте висели в задръстване. А дълготрайната загуба на работоспособност и мотивация след ежедневната битка със софийския трафик е невъзможно да бъде остойностена.
Колко работници са нужни за запълването на една дупка с размери метър на метър? А колко чиновници са необходими, за да съобразят тази простичка операция да бъде извършена, да речем, в неделя на обяд? И колко кметове трябва да се сменят, за да не сме заложници в собствения си град?