Парадоксът на Румен Радев
Аделина Марини, March 22, 2017
Има нещо гнило в Европейския съюз и то се усеща вече доста време. Това усещане доведе до желанието на някои страни-членки да се откъснат от ръчните спирачки, които други им дърпат за развитието напред. Тази гнилост се усеща най-силно в онези държави, които не са особено сигурни какво правят в ЕС. Такава страна е България. В много отношения тя може да се определи като проевропейска, но това би било твърде опростенческо определение. България е сред страните, където подкрепата за членството в ЕС е най-висока, но това не казва достатъчно за наистина важното, за да може Съюзът да се движи в хармония в една посока. Не казва за ценностите, за геополитическата ориентация, за върховенството на закона. През последните години България се превърна в една от страните-членки, в които проруското крило започна да става все по-чуваемо и да формира мнение.
Последица от това (но не само) беше избирането на Румен Радев за президент миналата есен. Той се ползваше с подкрепата на Българската социалистическа партия, чиято лидерка Корнелия Нинова веднага след избирането си на поста поднесе цветя пред паметника на комунистическия диктатор Тодор Живков, а в кампанията за предсрочните парламентарни избори на 26 март дори заяви, че "демокрацията ни е отнела много". Тя има противоречива реторика, като ту демонстрира умерен евроскептицизъм в комбинация с проруски призиви, ту потвърждава европейския път на България. В този смисъл няма да е пресилено да се каже, че изборите в неделя ще покажат дали България ще тръгне по пътя на Полша и Унгария или ще остане на досегашния си път, който може да се определи като проевропейски, но с много уговорки.
Парадоксът, в който се намира страната много напомня на този в Сърбия, където силите, които искат с Русия и с Европа едновременно са мнозинство. Показателно за вътрешното разкъсване беше поведението на президента Румен Радев на пролетната среща на върха на Европейския съюз в Брюксел на 9 и 10 март, когато той се опита да се бори с противоречията на ЕС чрез собствените си противоречия.
Ще се боря за СЕТА, но битката е изгубена
След края на срещата държавният глава проведе монолог с медиите, продължил над 10 минути, през което време сблъска няколко тези една с друга. Най-напред той реагира остро на съобщенията в български медии, че е подкрепил заключенията за търговското споразумение с Канада (СЕТА). Той категорично отхвърли тезата, че е приветствал СЕТА. Става дума за заключенията от срещата, в които лидерите на 28-те страни-членки приветстват резултатите от гласуването на споразумението в Европейския парламент, с което то беше одобрено. В заключенията се призовава за бързото приемане на съответните предложения, които да доведат до прилагане на споразумението.
Къде е проблемът? Текстът е одобрен от всички страни-членки, но няма правнообвързващата сила на заключения на Европейския съвет, заради нелепо стечение на обстоятелствата. Полша отказа да ги подпише в знак на протест срещу преизбирането на бившия полски премиер Доналд Туск (ЕНП) за председател на Европейския съвет. Въпреки че полската премиерка Беата Шидло няма никакъв проблем със съдържанието на текста, тя отказа да го подпише. Така документът беше правно понижен до заключения [на английски език] на председателя на Европейския съвет. Това на практика спаси българския президент от неловката ситуация да да обяснява пред партията, която го е подкрепила, защо е подписал нещо, срещу което тя се е обявила, а и самият той.
Според наличната информация, не е имало лидер, който е бил против текста. От монолога на президента не стана ясно дали той е щял да гласува против, ако не беше протеста на Полша. Дори и без тази информация обаче, президентът си противоречеше. Той първоначално каза, че въпросът за СЕТА на европейско ниво вече е решен. "Той е решен още с даването на правомощия на българския парламент, на българското правителство. То на свое заседание решава да се подпише СЕТА, тук се подписва СЕТА, октомври миналата година българският премиер е гласувал за СЕТА в Европейски съвет. СЕТА е гласувана в ЕП", каза той. Същевременно обаче, той обяви, че ще сезира Конституционния съд, тъй като споразумението налага промени в Конституцията.
Единството означава компромис
Малко по-късно президентът обяви, че в името на единството в ЕС трябва да се правят компромиси. "Това, което споделих, че подкрепяйки вече в миналото решението за СЕТА, България прави компромис, защото според мен и според анализатори, за силни и устойчиви икономики СЕТА е огромно предимство. За слаби и крехки икономики СЕТА е заплаха. И тук българският народ и българската държава прави своите жертви в името на солидарността и принципите на ЕС", каза той пред българските журналисти в Брюксел, които нямаха никаква възможност да зададат въпрос.
Ние сме си виновни за многоскоростна Европа
Президентът отдели голяма част от монолога си на процеса на писане на Римската декларация, която ще бъде подписана на 25 март в Рим по повод 60-тата годишнина от подписването на Римските договори, поставили основите на днешния ЕС, но и по тази тема изпадна в противоречие. Той заяви, че е против Европа на няколко скорости, защото "няма как едно тяло на две скорости". Според него проектотекстът е изтъкан от противоречия. "От една страна имаме думи и фрази като консолидиран съюз, социален съюз, проспериращ съюз, силен съюз на световната сцена. От друга страна имаме термини като 'някои от нас', 'различни скорости, когато е възможно, когато е необходимо', 'засилено сътрудничество остава отворено за', тоест това е противоречието". Той съобщи, че е поискал да се премахнат всички текстове, които противоречат на принципите за единство и солидарност и че е поискал задължително да се вкара текст за продължаване на кохезионната политика.
Същевременно обаче той призова България да не гледа на ЕС като на дойна крава и призна, че въпреки че за последните 10 години еврофондовете са представлявали 40% от всички публични инвестиции, това не е довело до социално сближаване. "Само 0.8% е ефекта върху жизнения стандарт на българите", каза той и сложи пръст в раната: "Трябва категорична борба с корупцията, източване на еврофондове, създаване на ясни правила, работа на всички правоохранителни и правораздавателни органи, сериозни реформи и в правосъдната система, образование, здравеопазване, в икономическата сфера. Ако ние това не го направим, няма кой да ни чака. Формално или неформално водещите държави ще вървят на своите скорости", бяха думите на г-н Радев.
И все пак, ако няма върховенство на закона ...
Президентът се опита да потърси вината за състоянието на България и на друг фронт. Той разкритикува инвестиционния план на ЕК, известен като плана "Юнкер", заявявайки, че той облагодетелства силните икономики и бизнеса в развитите държави, но България все пак го е подкрепила. "Значи ние пак сме направили своите компромиси". По-нататък той заяви, че "Инвестициите са прекрасни, които идват при нас, но цената на труда е много по-ниска за същите усилия и интелект, които влагат нашите работници, инженери и т.н. Тоест ние плащаме солидарността не с думи, а с реални компромиси, с реални действия", каза той.
Според отчета [на английски език] на ЕК за изпълнението на плана от януари тази година, България е малко след средата на страните, които са се възползвали от този план. Към януари е одобрен един инфраструктурен проект на стойност 150 млн. евро, който се очаква да отключи 408 млн. евро инвестиции. До момента са сключени 10 споразумения за финансиране на малки и средни предприятия на обща стойност 54 млн. евро, които се очаква да отключат инвестиции 
за 563 млн. евро. От подкрепата се очаква да се възползват 4 690 малки компании или започващи компании (start-ups).
Президентът заяви още, че ще настоява да се гарантира, че кохезионната политика ще намери място и в следващия многогодишен бюджет на ЕС. Такъв ангажимент се поема в текста на проектодекларацията от 20 март, но не се споменава изрично бюджетът, по който тепърва предстоят сериозни дискусии от следващата година, когато България ще поеме ротационното председателство на Съвета. Въпреки критиките си към ЕС и компромисите, които България е трябвало да направи, за да бъде член, президентът периодично връщаше топката в българското поле като призова да се извършват структурни реформи, да се увеличат инвестициите в развитие на човешкия капитал, образованието, конкурентоспособността на малкия и средния бизнес. "И много важно - трябва да има върховенство на закона. То трябва да се укрепи".