Протестът като термометър на обществената зрялост
Аделина Марини, January 18, 2010
Спомняте ли си какво се случи на 14 януари 2009 г.? А на 14 януари тази година? Отговорът на тези въпроси е важен, защото ще покаже доколко целите и на двете събития са били постигнати или пък, ако не са - да потърсим отговора на въпроса защо? На 14 януари 2009 г. беше кулминацията на възмущението от лошото управление на правителството на тройната коалиция. Тогава в студения и снежен януарски ден пред Народното събрание се събраха стотици хора от най-различни групи, неправителствени организации с искане ... най-общо казано за: ред, върховенство на закона и прекратяване на корупцията. Казвам най-общо казано, защото исканията бяха наистина много - от спиране на строежите в зони, влизащи в Натура 2000 до искания за разкриване на убийците на студента Стоян Балтов в Студентския град месец по-рано.
Протестите протичаха мирно до момента, в който сред тълпата не се появиха така неречените ултраси, заради които настана меле. Намеси се и полицията и стана грозно. Месеци наред се водеха дискусии за това дали властта умишлено е пуснала ултрасите или не. Протестите продължиха седмици наред, но оредяваха с всеки изминал ден. Хората свикнаха с техния символизъм и дори започнаха да спят още по-спокойно, защото знаеха - има хора, които са се отдали на това да протестират всеки Божи ден и да правят това и заради нас.
Група във Фейсбук, сформирана от блогъра Асен Генов реши да отбележи 1 година от 
въпросните протести с организирането на митинг срещу промените в Закона за електронните съобщения, които, според над 30 организации, включили се в демонстрацията твърдят, че ще доведат до създаване на Биг Брадър в България. Миналата седмица на площада пред Народното събрание се събраха не повече от 300 души - отново разнородна компания. Имаше възрастни хора, които се интересуваха защо парното поскъпва, а други искаха да се оплачат срещу ниските пенсии. Повечето обаче бяха там, за да поискат прозрачност и ясна информация от МВР защо иска да има достъп до интернет-комуникацията на потребителите и как точно ще прави това. Освен блогъри, протестът премина под егидата и на младата партия Зелените.
Смесени чувства предизвика присъствието на личности като Мария Капон, Мартин Димитров (председателят на СДС и съпредседател на Синята Коалиция) и Минчо Спасов, който беше председател на Вътрешната комисия в парламента в предишния му мандат от квотата на НДСВ. Смесени чувства, защото е неизбежна асоциацията, че малки и маргинализирани по една или друга причина партии използват подобни поводи, за да трупат политически дивиденти. Някои от демонстрантите откровено се подразниха от присъствието на Мария Капон, която смени много партии и позиции и така и не успя да докаже за какво се бори.
Протестът
Според Зелените на извънредно заседание в последния си работен ден от 2009 г. Народното събрание е приело на първо четене законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС. С него се въвежда пряк достъп на специализирана дирекция в МВР до данни за комуникацията на всички граждани в България осъществена през Интернет и чрез мобилните им телефони . Изключително много се разширява възможността за ползването на тези данни, като то може да бъде обосновано не само с разследване на „тежки престъпления”, наказуеми с 5 или повече години затвор, но с разкриване на такива, наказуеми със затвор от 2 или повече години. Данните, до които МВР е получил достъп според този проектозакон, няма да бъдат унищожавани, а ще се съхраняват безсрочно, не е предвидено и правото на достъп до информацията, че срещу някого е било проведено такъв тип следене.
Съгласно сега действащата законова рамка вътрешният министър има право да подпише заповед за използване на СРС (специални разузнавателни средства), която трябва да бъде потвърдена от съдия. Големият проблем, според Зелените е, че непрекъснатият пасивен достъп, който се гарантира от промените в ЗЕС, не подлежи на граждански контрол и документация. Затова от партията поискаха премиерът да предложи на парламента незабавно да оттегли целия законопроект. Те поискаха още и спешни организационни мерки за превръщане на МВР в съвременна европейска правоохранителна институция, "която да бъде един от основните гаранти за върховенството на закона, а не заплаха за него и конституционните права на гражданите".
От трибуната на протеста Минчо Спасов от НДСВ заяви, че законопроектът е в 
нарушение и на Конституцията. "Със закона за електронните съобщения се отменя чл. 34 от българската Конституция", заяви г-н Спасов пред събралите се протестиращи. Във въпросния член от основния закон на Република България е записано че: "(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления".
В кулминацията на протеста се появи заместник министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В отговор на Минчо Спасов той заяви, че може да се наруши тайната на съобщенията за целите на разкриването и предотвратяването на тежки престъпления. Той призова към елиминиране на разноговоренето по темата, защото всеки път има различни искания, някои от които са в дисхармония с предишните. Според г-н Вучков исканията идват от различни организации и трябва да бъдат канализирани, да бъдат обсъдени по-конкретно и юридически, както и без емоции. Той отново подчерта, че никой не желае да превръща гражданите в обекти на презумпция за виновност, нито пък да ги счита за терористи. "Единственото, което искаме е да направим 1 закон, който да позволи трафикът на данни да се съхранява за целите на разкриването и разследването на сериозни престъпления".
На коментара на euinside, че хората се притесняват от това, че не знаят кой ще използва тези данни, за какво и под чий контрол, Веселин Вучков отговори: "Разписаните текстове, мисля че дават гаранции за това, че няма да се злоупотребява с тях. И, ако е необходимо усъвършенстване разчитаме на диалога и другата седмица (тази, бел. ред) ще бъде намерен верният подход".
По отношение нарушаването на човешките права, заместник министърът поиска още време, за да бъдат прегледани наново текстовете и пак повтори волята на правителството и екипа на министерството за диалог. Той обеща и още веднъж да бъде преосмислен вариантът с намаляване на времето, в рамките на което мобилните оператори трябва да предоставят данни при поискване от МВР. Помолен от euinside да даде пример с конкретен случай, при който времето е било в ущърб на разкриване на престъпление, Веселин Вучков каза:
"Аз самият бях свидетел, когато директорът на областната дирекция на Благоевград се обади лично на г-н Цветанов като министър да помоли, наистина да помоли мобилния оператор малко по-бързо да даде данни за едни номера, защото имаше съмнение, че един извършител от Дупница е залял 2 студентски с киселина в Благоевград. Само благодарение на г-н Цветанов, в много бързи срокове се разкри кой е този извършител и той е задържан и сега предстои да бъде осъден. Но необходимо ли е с това да се занимава министърът на вътрешните работи и директорът на областната дирекция?"
Неприятното е, че г-н заместник министърът не беше поканен на трибуната, въпреки че беше споменат, че присъства, за да обясни това, което обясни на нас журналистите. А беше редно, за да има наистина диалог между две равнопоставени сили - обществото и властта, която е призвана да защитава интересите му.
В по-широк контекст обаче, това беше поредният протест, който искаше да възроди онази енергия, която беше обладала десетки хиляди хора по време на протестите през 1997 година, когато обществото ясно се противопостави на едно много лошо и корумпирано управление. Изводите обаче и оттогава, и отсега са, че обществото ни предпочита някой друг да му свърши работата и затова се оставя в ръцете на посредници ... като Мария Капон. Още по-лошо е, че партии като Зелените се оставят да бъдат въвлечени в подобни прояви и вместо да спечелят като попаднат в полезрението на медиите, те губят - първо, защото тяхното присъствие се изгубва на фона на опитни политици като Мария Капон и Минчо Спасов и, второ, защото техните искания остават нечути.
Що се отнася до силата на социалните мрежи за организиране на протест, явно ще трябва да почакаме още, ако това изобщо се случи. Присъединяването в Интернет към кауза, идея или група е въпрос само на 1 клик, докато участието в протест изисква да се запознаеш внимателно с това кой и за какво се бори, изисква да освободиш време, за да отидеш и да заявиш с присъствието си своята воля и т.н. Неща, които реално не се случват, защото хората нямат време, а и защото всичко е въпрос само на 1 клик, пък някой друг ще свърши останалото. А, ако не го свърши - ще намерим друга кауза или в краен случай - няма да гласуваме повече за "тия". Е, да, но мандатът е 4 години. Ако приемем, че средният осъзнат живот на 1 българин е 60 години трябва да се замислим над това дали сме склонни да хвърляме по няколко пакета от по 4 години в кофата в очакване да изберем следващите, защото не вярваме на "тия"?