euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е въпросът, който ме мъчеше, докато гледах записа на срещата с еврокомисар Нийли Крус, благодарение на Politikat. Това е доста важен въпрос, на който отговорът е да и да. Да, наистина медиите имат свои собствени проблеми, въпреки че те може да се поделят на групи, което надали ще е занимателно. От друга страна те, медиите, създават проблеми за обществото като се отдалечават от основната си функция. Това последното всъщност трябваше да бъде същината на срещата с комисар Крус, която отговаря за цифровия дневен ред и за медиите. Няма да навлизам в подробности за срещата, тъй като вече предостатъчно се изговори и изписа. Искам обаче да се спра на това, което не беше казано на срещата, а трябваше и заради което лично аз подписах писмото заедно с група независими журналисти с искане за тази среща. При това подписах писмото в качеството си на главен редактор и основател на euinside.

Медийната среда в България е също толкова болна, колкото и всички останали сфери, някои от които все още (вече пет години) са под постоянното наблюдение на Европейската комисия (МСП). И нейната болест проявява множество симптоми, част от които бяха споменати на срещата като липсата на прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. И това впрочем е проблем, който е изключително видим - как така съществуват огромно количество медии на глава от населението вече години, при положение, че няма пазарно-обусловена причина за това? И тук стигаме до един от важните симптоми, който не беше споменат на тази среща - рекламният пазар. В интерес на истината беше споменат, но по допирателната от главния редактор на вестник "Стандарт" - г-жа Славка Бозукова, която заяви, че рекламните приходи са спаднали с 50%. За съжаление тя не се позова на някакво конкретно проучване или солидни факти и затова трябва да приемем, че говори само за изданието, което представлява.

И ако нейните данни са верни, то това е значителен спад, който още повече засилва въпроса - как тогава оцелявате? Факт, който сме изпитали на гърба си е, че рекламният пазар е затворен за нови играчи поради това, че се притежава, както и голяма част от медиите в България, от 2-3 души и на практика е монополизиран. Всякакви пазарни принципи са несъстоятелни на този пазар, където осигуряването на рекламни приходи често не се дължи на заслуги и икономически интерес, а на контакти.

Друг симптом, за който съм изненадана, че не спомена нито един от издателите или представителите на първопроходните медии в демократична България, е пряко свързан именно с демокрацията, за която говори твърде напоително и комисар Крус. Става дума за работата на журналистите с българските институции на всякакви нива. Тъй като значителна част от нашия труд на този сайт е да представяме позициите на страните-членки по важни европейски въпроси, често се сблъскваме с напълно непрозрачното формиране на тези позиции в България. Съветът по европейски въпроси беше за кратко максимално отворен за медиите благодарение на тогавашния заместник външен министър Красимир Костов, който го оглавяваше.

След като той беше отстранен от този пост заради принадлежност към ДС, съветът беше затворен напълно, като дори бяха премахнати брифингите след заседанията му веднъж седмично. В допълнение Министерският съвет закри пресцентъра си, а правителството няма официален говорител. Работата с пресцентровете на отделните министерства често е невъзможна, ако преди това не е изграден личен контакт, а дори и този контакт да е изграден, министерството може да обяви медийна пауза, какъвто беше случаят с Министерството на финансите, точно когато към него имаше въпроси за това дали България ще участва във фискалния пакт. И проблемът с това журналистите да могат да получават адекватна информация за работата на правителството е от съществено значение за свободата на словото и за отчетността на властите пред избирателите им.

Третият проблем, на който euinside често става жертва е кражбата на авторско съдържание и тоталната невъзможност на съответния закон да я защити. В България много викахме "ура" за отпадането на АКТА, обаче човек, който не произвежда собствено съдържание, което не е "изгладувал" съвсем буквално понякога, което не е резултат от неговото постоянно образоване и информиране и изобщо от всичко, което се вписва в това да бъде професионален журналист, предлагащ нещо много повече от информация "по осведомителните агенции", би му било твърде трудно да разбере цената на авторското съдържание. Да, ще кажете, препечатването на чужди текстове е реклама за автора, но в днешния дигитален свят това не винаги е вярно. Съществуването на еднакви текстове в интернет не е от нещата, които търсачките стимулират и се отразява лошо както на медиите, така и на "крадците".

Вярно е, че в днешно време е изключително трудно да се оцелява, както казаха мастити издатели като Тошо Тошев, Славка Бозукова, подкрепени от Ирена Кръстева и от този, на когото са градени паметници от хартия - Петьо Блъсков, чиито издания са прибягвали до нашия труд и са отказвали да си платят за него. Не само са отказвали да го платят, но дори са отказвали да ни отговорят на писмата, които мило сме изпращали с покана да направят това. Не са едно или две изданията, които без позволение, а често и без дори позоваване са "крали" от нашия труд. И впрочем, като стана дума за Петьо Блъсков, радетелят на свободната и независима преса, една от основите на нашата професия е, когато ползваш чужд текст и си му сменил заглавието, да отбележиш това изрично.

Преди повече от три години създадох euinside благодарение на Интернет. Интернет предоставя изключителна възможност за хора без финансови възможности да предложат нещо ново, да запълнят празна ниша или да се изразяват свободно без да се притесняват от ограниченията, които редакционната политика на традиционните медии предлага или много често цензурата. След огромните усилия, които вложихме, личните и професионални качества на екипа, euinside се нареди сред влиятелните медии, които имат експертиза да говорят по европейските въпроси. Медия, която се чете в цяла Европа и отвъд.

В този смисъл се затруднявам да разбера как е възможно всички онези хора, които със самочувствие говореха за това, че са създали печеливши творения, не отвориха нито дума за защитата на авторското съдържание. Може би защото знаят, че за една малка медия ще бъде трудно да се изправи в съд (наблюдаван от ЕК), за да защити правата си? Или може би защото разчитат, че във все по-дигитализирания свят, залят от каква ли не информация, никой няма да забележи? Или може би, защото е по-евтино да откраднеш и ако те хванат, да си платиш, отколкото да отглеждаш качествени журналисти и да поддържаш високо нивото, независимо от трудностите, пред които си изправен?

Изненадана съм също, че доста от въпросните мастити медии, които се радват на вниманието (колкото и намаляло да е то) на рекламния пазар, разчитат силно на еврофондовете. И изказването на г-жа Бозукова в този смисъл е наистина скандално. Извън арогантността на изказването обаче стои здравата финансова логика и тя е едно от доказателствата, че ако се разчита на финансиране по европейски програми, значи наистина е налице изкривен пазар. Всяка медия, която има своя аудитория, предлага собствено съдържание, работи в конкурентна и немонополизирана среда, би трябвало да може да оцелява без да е необходимо системно да разчита на европейските фондове. В крайна сметка тяхната цел е друга и те са временно решение. В крайна сметка става дума за отделни проекти, не за издръжка.

Това, което на нас ни е нужно (независимите медии) и което аз лично искам е равни условия, а оттам нататък пазарът ще покаже кой е по-добър и кой ще оцелее. Именно затова и предложих на колегите от групата, която изпрати писмото-покана до госпожа Крус, медийната среда в България да бъде включена в наблюдението на Механизма за проверка и сътрудничество, защото много от проблемите, които той следи засягат и зависят пряко от медиите. Както самата г-жа Крус заяви, няма демокрация без свободни медии, а усещането у нас за завръщане към авторитарно управление се засилва все повече и повече. Най-тиражните медии са се превърнали в говорители на правителството и вече съвсем без свян загърбват дори най-елементарните стандарти в журнализма. Това девалвира журналистическата професия в България и превърна думата журналист в синоним на проститутка.

Също така създаде и среда за зараждането на гражданска журналистика, което като явление е много хубаво, но крие и рискове, защото нищо не задължава тези хора да се придържат към журналистическите правила, основното от които е безпристрастност и обективност. И е илюзия да се смята, че нещо може да се реши със закон. Както се отбелязва и в докладите по МСП, законите са налице, нужно е да се спазват. На това натърти и госпожа Крус още във встъпителните си думи [на английски език] като заяви, че "една страна може да има добър закон, но, ако се злоупотребява с него или не се прилага, или ако има култура, която поощрява формирането на автоцензура, или пък няма прозрачност за това как работи секторът, този закон сам по себе си не решава този проблем".

Нелепо е след 20 и повече години преход към демокрация и пазарна икономика хора, които не просто имат претенцията, а отговорността да формират общественото мнение и да бъдат част от този преход към демокрация и трансформация на стопанството, да говорят за това, че са нужни мерки и то не какви да е, а общоевропейски за запазване на печатните издания, за намаляване на ДДС за вестници и срещу четенето от IPad или каквито и да е други електронни четци. Светът се развива в цифрова среда и това е процес, който упорито изостава в България по една много проста причина - тук не действат пазарни механизми, защото ако действаха, то тогава нямаше да има страх от дигиталното, а то щеше да се разглежда като възможност. И ако всички имахме равни възможности, то тогава щеше да е оцелял най-добрият, а не да гледаме реставрация на хора от далечното и при това минало, което сме си дали обет да загърбим като нещо лошо в началото на 1990-е години.

И всъщност този апел на динозаврите в журналистическия бизнес е вик за помощ. Тяхното време отминава, защото е очевидна неспособността им да се адаптират към новите условия. Въпросът е какво или по-скоро кой ще запълни дупката. И тук идва златната възможност за демократично и пазарно мислещата част от обществото с помощта на ЕС. Сега трябва да започне реформата на законодателството, така че да бъде осветлена медийната собственост, начините за финансиране и основната мисия в обществото. Крайно време е да се създаде истинска пазарна среда и в рекламния сектор, както и да се защитят по-добре авторските права в медиите. Безумно е да се иска финансиране от ЕС, наречено правилно от г-жа Крус субсидиране. На нас ни е нужен равен старт, без значение дали сме голяма или малка медия.

И точно тук идва ролята на МСП, за да гарантира, че законодателството няма да е скалъпено, за да угоди на определена група хора или интереси и да настоява за прилагането му. Удовлетворена съм, че идеята беше одобрена от колегите и залегна в конкретното предложение до комисар Крус. Като основател на едно наистина независимо издание с европейско измерение се ангажирам с това предложението да бъде взето насериозно в европейските институции и страните-членки.