euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2016-та година беляза рязкото влошаване на отношенията между страните от Западните Балкани, като най-тежка е ситуацията в Босна и Херцеговина, но разковничето е Сърбия. През последните седмици тонът на Белград рязко се влоши и радикализира, което намира отзвук и в Република Сръбска в Босна и Херцеговина, а също и в Косово. Всичко това може да се окаже подготовка за коренната промяна на геополитическия баланс на силите с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което не вещае нищо хубаво за Западните Балкани, а оттам и за Европейския съюз. Три са линиите на напрежение, по които в момента тече силен ток. Първата е Сърбия-Босна и Херцеговина, втората е Сърбия-Хърватия, а третата е Сърбия-Косово. Сърбия-Черна гора е друг канал, по който се прехвърля напрежение. В добавка към всичко това в Сърбия тази година предстоят избори. 

Ситуацията в Босна и Херцеговина е особено тежка, като за мнозина напрежението е сравнимо с предвоенната обстановка в бивша Югославия. Въпреки сериозното раздвижване на европейската перспектива на страната, трите етнически народа са в сериозен конфликт, стимулирани от "своите си" в съседство. Хърватия настоява Дейтънското мирно споразумение да бъде предоговорено, така че БиХ да се превърне във федерация. Това се възприе лошо в Сараево и последва ответна реакция - преследване на хърватски военноветерани. А в Република Сръбска президентът Милорад Додик не спира да предизвиква устоите на Дейтън, напълно необезпокояван от никого. През септември той организира противоконституционен референдум, с който беше официализирана датата 9 януари като национален празник на ентитета, въпреки всички реакции срещу това гласуване вътре в БиХ и от страна на международната общност.

А по време на самото честване на деня, когато се отбелязва създаването на републиката в началото на войната в БиХ, г-н Додик заяви, че ще има и втори референдум за отцепването на ентитета от БиХ и присъединяването му към Сърбия. Той говори за създаването на Велика Сърбия, която да обедини всички сърби в региона, което предизвика остри реакции и уплаха. Празникът на РС беше уважен на най-високо равнище от Сърбия. Президентът Томислав Николич, който разчита на втори мандат на президентските избори в Сърбия тази пролет, лично присъства на честванията, по време на които РС демонстрира и военна мощ. Действията на Милорад Додик се ползват с пълната подкрепа на Белград. Подкрепа стигна и от премиера Вучич, който изпрати недвусмислен поздрав по случая празника. 

Напрежението между Сърбия и Хърватия тлее от доста време, но напоследък ескалира, след като Хърватия за пореден път блокира отварянето на глава от преговорния процес на Сърбия с ЕС. Сръбският премиер Александър Вучич реагира остро и засили антихърватската реторика в страната. Черешката на тортата беше изказването на специалния пратеник на премиера Вучич в Загреб по повод отбелязването на православната Коледа. В присъствието на хърватския премиер Андрей Пленкович Владимир Божович заяви, че Сърбия ще защитава правата на сръбското малцинство с всички възможни средства. Това изказване беше определено от вицепремиера и министър на външните работи Давор Иво Щир като рециклиране на тезите на Слободан Милошевич. 

Напрежението значително се повиши и между Сърбия и Косово. Отношенията между двете страни не вървят гладко от доста време насам, въпреки напредъка на диалога Белград-Прищина с посредничеството на ЕС. Този диалог е част от преговорния процес на Сърбия с ЕС - глава 35. Причините за липсата на гладкост е неизпълнението на много от договореностите, което се дължи на липсата на политическа воля от страна на управляващите в Косово, честите политически сблъсъци в младата република и напрежението в Северно Косово. От началото на годината Сърбия смени подхода. Миналата седмица беше доминирана от събитията около сръбската заповед за ареста на Рамуш Харадинай - бившия лидер на Косовската освободителна армия - по обвинения във военни престъпления. 

Френски съд пусна Харадинай условно на свобода, което предизвика вълна от реакции в Белград. Президентът Томислав Николич обвини целия Европейски съюз за решението на френския съд като заяви, че е спусната директива сръбската заповед да не бъде уважена. Повечето медии, дори и критичните към управлението на Александър Вучич, се надпреварваха да публикуват разкрития, че албанците плащат огромни суми за лобиране и подкупи в Европа, за да се предотврати екстрадирането на Харадинай в Сърбия. Нещо повече, Белград твърдеше, че албанци планират атентати над сръбски посолства в Европа. Вицепремиерът и министър на външните работи Ивица Дачич изпрати предупреждения и молба охраната на сръбските посолства в ЕС да бъде увеличена. 

Още нестихнал този скандал Белград създаде нова и много по-опасна драма. В събота Сърбия реши да пусне първия влак между Белград и Митровица (в северно Косово) от 18 години насам. Откриването на линията трябваше да маркира поредната стъпка в нормализирането на отношенията, но се оказа грозна провокация. Влакът беше боядисан в цветовете на сръбското знаме и на него на 21 езика беше написано "Косово е Сърбия". От вътрешната страна влакът беше облепен от снимки на фреските в православния манастир в Косово. Косовските власти поискаха от ЕС да забрани влизането на влака в Косово, заради опасения от въоръжен конфликт. 

В Сърбия междувременно напрежението се подклаждаше и с информации, че албанците подготвят саботаж на линията. Появиха се съобщения, че са поставени експлозиви по релсите, които не бяха открити. Косовски специални части бяха разположени (както се оказа впоследствие без знанието на НАТО) с готовност да спрат влака. Премиерът Вучич нареди в последния момент спирането на влака точно на границата с Косово. Това му действие беше представено като опит да се предотврати кървав конфликт. Президентът Николич се включи отново като заяви, че Сърбия е готова, ако трябва, да изпрати армията в Косово, за да защити сръбското население там. Реториката му беше смръзяваща кръвта. По първите страници на сръбската преса вече се появяват призиви да се направи всичко възможно да се избегне нова война в района. 

За опасност от война говори и Русия, а ЕС препоръчва напрежението да бъде намалено от всички страни. Няма как да се пренебрегнат обаче и други сигнали, че Сърбия рязко смени реториката. В самото начало на годината вицепремиерът и министър на външните работи Ивица Дачич даде провокативно интервю, в което отправи заплаха към всички страни от региона, които са признали Косово. По неговите думи, Сърбия чака мига, когато те ще имат нужда от подкрепа в някоя международна организация, но няма да я получат от Сърбия. 

Избори или подготовка за нова геополитическа реалност?

Някои анализатори обясняват ставащото с предстоящите в Сърбия президентски избори тази пролет, които са силно оспорвани. Отново се говори за провеждането на нови предсрочни парламентарни избори в същия ден. В Сърбия и миналата година се проведоха предсрочни избори без да имаше политическа необходимост от това. Тази година също няма такава необходимост. Президентът Николич спечели през 2012-та година първия мандат с листата на Сръбската прогресивна партия (СНС) на Александър Вучич. За изборите тази година обаче партията не е никак склонна да застане отново зад Николич. Независимо дали ще получи подкрепата на Вучич, бившият съратник на сръбските радикали Томислав Николич вече обяви, че ще се кандидатира и самостоятелно. 

Ако това стане, СНС ще трябва да извади свой кандидат, но социологическите проучвания показват, че никой друг освен самият Вучич не би могъл да спечели срещу Николич. Сред останалите кандидати е радикалът Воислав Шешель. Опозицията отново е разединена и засега няма изгледи да излезе с общ кандидат. Така че, чака се решението на Александър Вучич. Традицията в Сърбия повелява заостряне на реториката в година на избори, но този път ситуацията излезе извън контрол, което поставя въпроса дали Сърбия не се готви за новия световен ред след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. С неговото идване на власт много сериозно се променя балансът на силите. Досега САЩ бяха гарант за следвоенното статукво на Балканите. Като водещ член на НАТО, САЩ служеха като възпираща сила за всякакви опити за ново прекрояване на границите на Балканите.

Тръмп обаче смята НАТО за остаряла организация и освен това симпатизира на руския президент Владимир Путин, който има интерес от запазване на влиянието на Русия на Балканите. Без участието на САЩ НАТО не би могъл да предотврати нов конфликт на Балканите, ако Сърбия например реши да се възползва от вятъра на промяната и да си върне Косово, а Република Сръбска да се отцепи от Босна и Херцеговина. Александър Вучич се опитва да се представи като единствения, който успява да запази мира в региона, но този път не е сигурно дали ще успее. Ако изпусне президентските избори, това може да означава и началото на неговия залез на парламентарните. Вучич досега беше единствения, който се представяше като проевропейски политик, но новата конюнктура припомня старата поговорка, че вълкът козината си мени, но не и нрава. 

ЕС е по-разединен от всякога, а и предстоят избори в няколко ключови държави. Това означава, че ако се случи нещо на Балканите, най-уязвимите страни трудно може да разчитат на помощ от съюзници. Избори предстоят в Германия тази година, във Франция, а Великобритания е обладана от процес на излизане от ЕС и освен това разчита на Тръмп за сключване на изгодно търговско споразумение. Балканите са оставени сами на себе си, а този път ситуацията изглежда по-лоша, отколкото през 90-те години, защото се променя международната ценностна система с идването на власт на настроени анти към всичко популисти и радикали. При толкова много бушуващи конфликти в стратегически важни глобални точки Балканите може да се окажат нещо, с което на никого няма да му се занимава.

И все пак струва си ЕС този път да бъде проактивен, а не да стои отстрани и да призовава страните да се разберат помежду си, защото ако се запали балканската черга, със сигурност ще пламне и в ЕС.