8-ми март трябва да се празнува!
Аделина Марини, March 9, 2011
Изключително нелепо се води дебатът за женския празник, 8-ми март, у нас. Даже то не е дебат, а битово-социално дуднене. Някои дами се дразнят и откровено грубиянски отхвърлят всякакви опити този ден да им бъде честитен, защото, видите ли, трябвало било мъжете през цялата година да се държат хубаво (каквото и да значи това), а не само в един ден. Или пък, че ето имало мъже дето си бият жените и сега с карамфили не могат да изкупят вината си в един-единствен ден. Или пък че това било соцпразник и е обида за демократичната душа. От другата страна пък са тези, които смятат, че щом е празник да е празник, че поводи винаги трябва да има, че жените са прекрасни и затова трябва да бъдат уважени, освен всеки ден, но и да имат собствен ден и още, и още - все, извинете, но твърде опростени доводи.
А, всъщност, има един факт, който остава на заден план и е доста неприятно, че не му обръщаме внимание. Ние живеем в свободна държава. Това означава, че ако не ми харесва, че мъжът ми ме бие мога да се разведа с него, да го съдя, да поискам защита и да я получа. Има организации, които предоставят помощ на пострадали от домашно насилие жени. Мога да гласувам, мога да работя, мога да излизам с приятелки, мога да реша да раждам или да не раждам. Мога да реша да направя аборт или да не направя аборт. С други думи аз съм свободен човек, който може да разполага със собствения си живот, както намери за добре.
В някои много развити страни, специално по отношение на аборта, жените са напълно обезправени по религиозни причини. В други, не толкова развити държави и като цяло мюсюлмански, жените имат различно осакатяване на правата - като липса на право да гласуват, да излизат от къщи без придружител от семейството на съпруга, нямат право да избират дали и колко деца да имат, да работят. В някои държави не само това, но мъжът може да има и други жени без изобщо да го интересуват чувствата на останалите. И още нещо много важно, не са малко държавите, в които жената просто няма право да се разведе със съпруга си, независимо дали той я пребива, унижава, обича, храни или препродава. Тя просто няма тези права.
И в този ден, да ви призная, се сетих за онази колега от американска телевизия, която беше брутално изнасилена и пребита от ликуващите мъжки тълпи на площад Тахрир в Египет, след като президентът Хосни Мубарак подаде оставка. Защото е жена! Просто така за кеф, защото е жена и била там в момент на радост на тълпата.
Затова смятам, че такъв ден трябва да има, докато всички жени получат правата, които имаме и ние и те да важат навсякъде. Защото, вероятно за мъжете е трудно да го разберат, но на мен ми беше притеснено да се разхождам сама, при това по светло, по улиците на Кайро заради постоянните похотливи мъжки погледи. Или пък, пушейки на улицата да ме гледат злобно предимно мъжете. За пиенето на алкохол от жена просто не искам да ви разказвам. И тези неодобрителни, злобни и похотливи погледи ги получавам, независимо от това, че съм чужденка и идвам от държава, където имам права. Там, където жените нямат права, никоя няма. И това е страшното.
И затова този ден е важен. Важен е също да си спомним, че дори не е било твърде отдавна, когато на жените в Европа е било позволено да гласуват. Така че, уважаеми жени и мъже, дискусията е другаде. Дискусията трябва да е за това какво да направим, за да няма места, където жените нямат права. И това не е въпрос на феминизъм, за онези, които веднага ще скочат. Човешките права не правят разлика между половете. Те са просто човешки права. И наистина се засягам на шегите - жените хора ли са. Не е смешно. Наистина има места, където жените не ги възприемат за хора и ви уверявам, че това е грозно и страшно.