Към моите внуци
Христина Минчева*, March 9, 2010
Вероятно не сте обърнали внимание на един, също не особено голям протест, на майки срещу промените в закона за ГМО в България. Може би, защото това беше поредният протест на малка група, която е проявила интерес не към ежедневието ни, колкото и трудно и времеемко да е то, а към бъдещето, което ние ще оставим на нашите деца. euinside публикува тук есето на една от участничките в протеста, защото вярва, че нашето бездействие днес може да се окаже наша отговорност утре. Ако не друго, поне се надяваме, че първоначално ще се замислим, а после може и да преценим да действаме:
"Простете ми, че преди време не прочетох нищичко за генетично
модифицираните организми. Тогава денем се стараех да осигуря прехраната на семейството си. Вечер не се стараех в нещо, а посто гледах в телевизора. Нощем спях. Сега се оказва, че през цялото време съм спал. Подминах интервютата на някакви луди, дето ходят през зимата на протести с часове..., написали нек’ви петиции. Обещавах на една позната да подпиша петицията, но дори не я прочетох.
Мислех за шефа. Кроях планове за пари, срещах се с приятели на по чашка с вкусно мезе. Всички се хвалехме кой какви домати отгледал, каква туршия направил, какви суджуци нанизал ... никой не разбра, че това не ни е дадено да го консумираме безпаметно и малоумно. Не подозирахме, че трябва да го пазим...
Взеха ни го! Никой не разбра как химично мръсния въздух и почва, мръсната ни кръв останаха назад във времето като детска песничка, пред измененията на гена ни, започнали, след като държавата разреши отглеждането на генетично модифицирани земеделски култури .... Сега чак инстинктът ми за самосъхранение проработи ... Гледам как старите „болести” вече не се срещат сред нас.... Не ги доживяваме... Гледам масови уродства...., навсякъде увредени черни и бели дробове, червени кръвни клетки, бъбреци... телата ни вече не функционират, мозъците ни – още по-отдавна...
Не можахме да спрем вятъра и, колкото и да убивахме насекоми и птици, не можахме да се справим с разпространението на генетичните терминатори –
свръх хербициди, свръх плевели, свръх вируси, свръх бактерии, свръх
повредени хора ... все едно и също. Всички заедно, в кюпа ... България вече отдавна е поробена от чужда фирма - жертва на грешни закони, каторжник на мързела ни.... Необратимостта е нашето проклятие. Едно „извинявай” няма да ни върне обратно в 2010 година .... Простете ми!"
*Името е измислено от euinside, поради желанието на автора