Авторитаризмът не може да бъде модел. Точка!
Аделина Марини, August 20, 2014
Не са малко изкушенията да се търсят причините защо авторитарните модели на управление са успешни в икономиката. Изписани са вече доста статии, студии и книги за успехите на тоталитарните икономики. Най-новата публикация по темата е коментар [на английски] на авторитетния колумнист на агенция Reuters Едуард Хадас. В статия, озаглавена "Вървят ли заедно автократите и силните икономики?" той се позовава на решението на гласоподавателите, например в Турция, да подкрепят авторитарен лидер като Реджеп Тайип Ердоган, само защото им осигурява просперитет. Ако китайският президент Си Цинпин реши да проведе избори, много е вероятно китайците да го подкрепят, нищо че изглежда много по-авторитарен от предшествениците си, предполага г-н Хадас.
В Русия президентът Путин също се ползва с все по-нарастваща народна подкрепа, въпреки вече несъмнено тоталитарния му образ. И числата наистина са в подкрепа на такова изкушение. През по-голямата част от последните две десетилетия брутният вътрешен продукт на Турция расте със солидни темпове. Ердоган е на власт от 13 години и през това време единственият спад на икономиката е през 2009-а година заради глобалната финансова криза. Подобна е ситуацията и в Русия, макар чe тя расте с доста по-скромни темпове. Тези две държави обаче са авторитарни демокрации, докато Китай си е чист авторитарен режим, при който числата са чувствително по-високи. От 2009-а година досега, по данни на Световната банка, китайската икономика расте с над 7% всяка година, като имаше значителен период на двуцифрен растеж. Стандартът на живот на гражданите в трите държави се е удвоил, като някъде дори е нараснал повече пъти за десетилетие.
Едуард Хадас нарича новите тоталитарни режими неоавторитаризъм и привежда аргументи в защита на тезата, че тези държави отбелязват по-сериозни икономически успехи от либералните икономики. Според него, ако едно авторитарно правителство е добронамерено и компетентно, то неговата способност да действа може да донесе сериозни икономически ползи. За разлика от либералните демокрации, които понякога произвеждат непродуктивни баланси, какъвто е случаят в САЩ например. Там президентът Барак Обама често е блокиран от републиканците в Конгреса и основно от много по-консервативното движение в рамките на Републиканската партия - Чаеното парти. А САЩ съвсем не са единствения пример, при който икономическото развитие пада жертва на междупартийни боричкания и несъгласия. Въпреки демократичната блокада обаче, американската икономика все пак расте и безработицата намалява.
Неоавторитаризмът, пише още Едуард Хадас има и големи икономически недостатъци, произтичащи от липсата на възпиращи фактори, каквито са например силни неправителствени организации, които се борят против корупцията и злоупотребите. Днешните "силни лидери" са много по-малко мегаломани от Хитлер или Сталин, но въпреки това са податливи на грандиозни амбиции. Освен това, като цяло тези режими не си поставят икономически цели, а други. Путин и Си са националисти, а Ердоган има културна и регионална програма, пише още колумнистът на Reuters. Според него все още новите авторитарни икономики имат "може би" повече недостатъци, отколкото позитиви, но "това не означава, че системата е обречена", заключава авторът.
След като прочетох тази статия се възмутих в Twitter от това, че изобщо се дискутират позитиви на авторитарни режими, които имат твърде много нарушения в архива си срещу правата на човека и постиженията на човешката цивилизация след хилядолетия еволюция. Възмущението ми привлече г-н Хадас към дискусия. Започнахме я в социалната мрежа и я довършихме чрез размяна на мейлове. Той предположи, че може би не съм успяла да разбера добре смисъла на статията и допусна, че грешката може да е у него. Обясни ми, че за много либерални икономисти авторитарните режими са икономически обречени, но че това е донякъде само желание, защото е видно, че авторитарните режими могат да управляват добре икономиките с десетилетия. И тук наистина данните на Световната банка служат като доказателство. Неоавторитарните икономики са много по-различни от комунистическите икономики, като например българската преди 1989-а година, продължи г-н Хадас. Те са дори 
много подобни на съвременните либерални икономики, защото имат силен държавен интерес, силни частни компании, някои частни предприятия са силно закриляни.
Спрямо либералната икономика неоавторитарните режими имат и плюсове, и минуси, като за момента минусите са повече. Това обаче може да се промени, ако диктаторите открият начин как да избегнат параноята и мегаломанията, създаващи икономически конфликти и прахоснически инвестиции. Едуард Хадас ми каза още, че е пропуснал политическия аспект в своята колонка, защото тя е трябвало по замисъл да бъде икономическа. "Ако искаме да се противопоставим на авторитарните правителства (а аз искам, наистина), трябва да направим това директно, защото те са репресивни. Не можем да се крием зад икономически аргументи, които не можем защитим", заключи той.
Напълно съм съгласна и това трябваше да фигурира в статията, защото си мисля, че е изключително вредно да се говори за ползите от тоталитарния подход. Въпреки прословутата реплика "Икономиката, глупако!", икономиката не е всичко. Отвъд нея има изключително много и важни човешки постижения като основните права и свободи, върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на словото и изразяването, които могат да виреят само в среда на демокрация. Ако бъде направено пълноценно сравнение между либералните демокрации и авторитарните режими, ще се види ясно, че постиженията на първите са несравнимо повече от завидния икономически растеж на вторите. Нещо повече, въпреки спадовете, демократичните икономики са устойчиви, докато авторитарните икономики са застрашени от колапс, ако диктаторът изчезне.
Тоталитарните и авторитарните режими, както и комунистическите диктатури бяха осъдени в специална резолюция [на английски] на Европейския парламент през 2009-а година, именно заради многобройните престъпления срещу човечеството, извършени от тях. Няма икономическа цена, която да струва ограничаването на фундаменталните човешки права.
Авторитарните и тоталитарни режими трябва да бъдат третирани по абсолютно същия начин, както и Холокоста. Днес, десетилетия по-късно, се възприема за знак на агресия да се омаловажава Холокоста. По същия начин вярвам, че е проява на дълбоко неуважение към жертвите на тоталитарните режими да се обсъждат каквито и да било позитиви, които някой може да провиди в тях. Това е напълно безотговорно, особено като се има предвид, че икономическият успех на диктатури или авторитарни демокрации е дори вече повод за подражание и то в меката на либералната демокрация и пазарната икономика - Европа. И то по-малко от 30 години от падането на Берлинската стена - знаково събитие в европейската история.
През юли унгарският министър-председател Виктор Орбан цитира именно икономическите успехи на страни като Китай, Турция и Русия, докато обявяваше плановете си за отказ от либералната демокрация в полза на нелиберален нов режим. Неговата аргументация е не само икономическа, но той разглежда кризата от 2008-а година като преломен момент, точно както Първата и Втората световна война за смяна на режима. Живеем в много нестабилни времена, когато падат табута и рухват илюзии. Само че престъпленията на тоталитарните режими не са илюзия, а факт. Нямам основания да вярвам, че неоавторитарните са по-различни. Те трябва бъдат осъждани, а не поощрявани. Зад числата стоят реални хора, някои от които никога не са успели да се облагодетелстват от бързите темпове на икономически 
растеж, защото са дръзнали да мислят различно и да искат да живеят по правила, а не по повелята на диктатора.
Говоренето за ползите от тоталитаризма е особено опасно в страни с крехка демокрация, каквито са повечето нови членки в ЕС. В някои от тях заради икономическите трудности и системна бедност хората се присещат за някои илюзорни придобивки от миналото и гласуват за популистки, а често и за ксенофобски и националистични политически формации. Това се случва вече и в устойчиви демокрации в стара Европа.
Затова авторитарните режими трябва да бъдат осъждани, независимо от привидно добрите им постижения, защото те имат цена. Тя обаче не се измерва в проценти от БВП, а в човешки живот. Както казваме в България, в къщата на обесения не се говори за въже. Съгласна съм, че е необходим разговор за това как да възстановим икономиките си и да върнем отново перспективите за просперитет. Това обаче не трябва да е за сметка на либералната демокрация и пазарната икономика. Пътят назад е доказано грешен.