Много за губене
Ралица Ковачева, April 30, 2010
Кога обществото разбира, че е направило грешен избор и докога търпи последиците, след като вече е разбрало. Това се питам все по-често. А вие?
Грешно ли беше ГЕРБ да спечели изборите миналата година? Не разбира се, защото всички май сме единодушни поне по въпроса за вредата от Тройната коалиция.
Грешно ли беше почти половината от българите да повярват на ГЕРБ, при положение, че познаваха двама души от тази партия - Бойко Борисов и Цветан Цветанов? Също не. Българите гласуват за „промяната” вече 20 и повече години.
Грешно ли беше всички, независимо за кого сме гласували, да дадем кредит на доверие на новата власт, дори и само защото нямаше как да е по-зле отпреди? Не, защото всички искахме да започнем на чисто.
Грешно ли беше да се разринат Авгиевите обори на предишното 
управление и виновните за забатачването на държавата и превръщането й в заложник на сенчести интереси да бъдат изправени пред съда? Бога ми, не, напротив!
И тук почват да се изчерпват аргументите ми в подкрепа на обществения избор. Защото скоро новото управляващо мнозинство ще духне първата си свещичка, а все още работи на кредит. Време ли е вече да оценим избора си като грешка?
Ако да, какво решаваме - вариант едно: изборът беше добър. Борбата с престъпността ври и кипи, бившите управляващи са в девета глуха или разследвани, в Европа вече не настръхват при споменаването на България. Само да не беше кризата .... Може би пък нямаха късмет новите управляващи да дойдат на власт в разгара на кризата, при това - „на обран бостан”. Самият премиер често казва, че никой не е имал представа за размера на бедствието. Дали пък ако имаха, щяха да се откажат от битката за държавното кормило? Или щяха да обещават по-пестеливо?
Ако пък решим, че сме сбъркали - какво ще кажем в своя защита: „Да, ама звучеше толкова хубаво ...” Или „нямаше алтернатива”? И това оправдание ли е, при положение, че изборът винаги означава поне две възможности? По силата на клишето истината трябва да е някъде по средата на изминаващата първа година от мандата, когато еуфорията от властта трябваше да утихне и разумът да поеме управлението.
Първите признаци за това трябваше да се появят още в края на миналата година, когато се приемаше бюджета. Че това не се е случило, сега е очевидно. А още преди това пък трябваше да забележим, че когато се каже А, следва Б, а не ь или пък нищо не следва. Стратегията хората да бъдат удавени в заклинания доведе единствено до пълна парализа на критичното мислене, като се почне от министрите, мине се през медиите и се стигне до всеки гражданин, седнал вечер на салатка и ракийка пред телевизора.
Ако замълчаването се беше случило (разбира се, не по маниера на Станишев, който просто не отговаряше на важните въпроси) може би щяхме чуем и въпросите си, и отговорите. И сега нямаше да сме изненадани от много неща, които са били видни още преди месеци, даже са били казани, но са потънали във врявата на политиканстването.
Може би има още малко време, преди да отсъдим, че сме направили грешен избор. Доверието обаче е на изчерпване. Така че, е време управляващите да спрат да работят на кредит и да започнат да си плащат дълговете към избирателите.
На първо място, като спрат с шикалкавенето от типа: приемаме мерки 
срещу кризата, ама понеже няма да проработят, дай да вдигнем ДДС-то. Честното признание „бюджетът е издънен, вдигаме ДДС-то, но съкращаваме разходите с толкова и толкова за това и това” и то направено още преди два месеца, щеше да спести доста гърчове на правителството и доста достойнство на обществото. Всички сме наясно какво става в Европа, ясно е, че България не може да излезе суха, ясно е също и „тежкото наследство”.
Но не може да бъдем зомбирани а ла Кашпировски от екрана, че нещо е добро и в следващите 24 часа - че не е. След като предишното правителство близо година ни приспиваше, че кризата е само за капиталистите, не може сега новото, различното управление, да ни уверява, че сме добре на фона на европейците. Не сме. И като ни лъжат не ставаме по-добре. Нито на правителството му става по-леко, защото цифрите са като шило в торба и рано или късно излизат. И, ако сега е виновна Тройната коалиция, след една година кой ще е виновен? В най-лошия случай нещата ще са толкова зле, че това никого няма да интересува.
До там ли трябва да стигнем? И кой печели, ако в края на краищата решим, че все пак сме сбъркали? И дори и да не можем да търпим повече, какъв избор бихме имали? Гърция ще бъде спасена, Португалия и Испания - също, ако се наложи, но Европа никога вече няма да е същата. На какво разчита България, която дори не е член на еврозоната? Никой няма да помогне на държава, която не може да носи отговорност за собствения си избор. Гражданите трябва да помнят това, когато слушат какво им казва властта. Властта също трябва да го помни, когато се опитва да измами гражданите.
Защото ако признаем, че изборът е бил грешен, всички губим. Аз имам много за губене. А вие?