euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 23 юни Великобритания ще вземе съдбовно решение дали да остане или да напусне Европейския съюз. Решението е съдбовно не само за самата Великобритания, а за целия ЕС и отвъд него. Вместо да бъде триумф на демокрацията обаче, референдумът е на път да се окаже триумф на тръмпанарщината. Кампанията взе много жертви, включително и човешки. Всичко започна с убийството на политическата коректност, след това бавно и системно започна геноцид над фактите, за да се стигне накрая до бруталното убийство на членка на британския парламент посред бял ден, на улицата, в средата на кампанията. 

До Брюксел и назад ... през Шотландия

Много се промени от 2014-а година, когато се проведе генералната репетиция за референдума по отделянето на Великобритания от ЕС. Тогава Шотландия гласува за оставане в Обединеното кралство. Кампанията по референдума продължи две години и беше урок по демокрация, разум, аргументираност. Кампанията беше интелигентна, пропита от факти, емоционална, със съзнанието, че става дума за съдбовно решение. Резултатът беше тесен, но силите на единството надделяха. Две години по-късно няма и следа от това. Кампанията за Бризхода е доминирана от омраза (към Брюксел, към имигрантите от ЕС), манипулации, изкривяване на фактите или направо неверни твърдения. Гласовете на разума биват удавени в тръмпанарски излияния, от които на всеки европеец, в чието ДНК вече е дълбоко втъкан споменът от Втората световна война, му се изправя косата. Усещането за съдбовност или отсъства изобщо, или е преекспонирано като оцеляване на британската идентичност. 

Европа в момента е в ролята на Лондон, който се опитваше да убеди Шотландия, че е по-добре да запазят съюза си, че ще решават заедно проблемите си, че ще поправят грешките, че исканията на шотландците ще бъдат чути и ще им се намери отговор. Из целия континент се коментира - в еврозоната значително по-интензивно, отколкото в периферията - предстоящия референдум като доминира мнението, че Великобритания трябва да остане, защото Европа се нуждае от нея, точно колкото и Обединеното кралство се нуждае от Европа. За някои Великобритания не е толкова важна, но за други е. В Хърватия например темата рядко влиза в полезрението на медиите и трудно може да осъмне на първа страница, особено на фона на тежката политическа криза в страната. 

Все пак от време навреме се намират коментари из медиите. Под заглавие "Трябва ли ЕС да плаче за британците?", Карло Вайдич писа [на хърватски език] на 11 юни в tportal, че евентуален бризход би предизвикал икономически шок в ЕС, защото Обединеното кралство има дял от 10%-20% в брутния вътрешен продукт на Съюза. Без Великобритания Съюзът вече няма да е най-голямата световна икономика. На водещото място ще се върнат Съединените щати. Макар това да е чисто статистически въпрос и ЕС все пак ще бъде вторта по големина икономика, това ще има психологическо значение, пише Вайдич. А иначе за самата Хърватия Бризходът няма да има сериозни последици, тъй като ОК като търговски партньор на Хърватия е чак на 18-о място. Туризмът би усетил излизането на британците, защото миналата година британските туристи са били половин милион. Като цяло обаче, излизането на ОК може да има положителен ефкт в дългосрочен план за подсилването на Съюза, пише още авторът в tportal. 

Германия е страната, която е най-силно ангажирана с предстоящия референдум. Причината, според влиятелния политически седмичник Der Spiegel, е, че Германия има много повече общо с Великобритания, отколкото с Португалия или Хърватия. Der Spiegel започна да излиза паралелно и на английски. Миналата седмица първата страница на списанието гласеше: "Молим ви, не си отивайте!". Всички статии в него, свързани с Бризхода, са преведени и на английски език, за да достигнат до британската публика. В редакционен коментар списанието посочва, че ако Великобритания е умна, ще остане, защото ще разбере, че залогът е самото бъдеще на Запада. Но, ако надделеят гласовете на по-възрастните и по-слабо образовани британци, Германия и останалата част от Европа ще трябва да приемат, че Съюзът не функционира добре и ще трябва да се заемат с ремонта му. 

Невежеството уби членството

Уви, не толкова конструктивно звучи дебатът оттатък Канала. Тази седмица британският таблоид The Sun първи зае позиция като излезе на първа страница с призива Великобритания да напусне ЕС. "Трябва да се освободим от диктаторския Брюксел", пише вестникът. "Ако останем, ще бъдем погълнати до няколко кратки години от безмилостно разрастващата се, доминирана от Германия федерална държава", е твърдението на изданието на първа страница, което звучи сякаш е формулирано в Кремъл. The Sun е един от най-продаваните вестници във Великобритания. Той е само част от цялата лудост, изсипвана върху британските граждани от тръмпанароподобни политици като Борис Джонсън, Майкъл Гоув и други, които пръскат омраза и неверни факти. 

Сравняват Брюксел с Хитлер за ужас на все още живите свидетели на бруталния му режим, изнасилват фактите и предлагат неподкрепени със солидни аргументи илюзии. До степен, че един от водачите на съвременния британски евроскептицизъм - Найджъл Фараж - призна публично, че няма никаква представа какво ще стане с Великобритания, ако излезе от ЕС. Публичното пространство прелива от текстове за Бризхода и това продължава вече години, много отпреди да бъде определена датата. Статии в дори уважавани медии и от уважавани експерти съдържат твърдения, които показват слабо познаване на механизмите, които движат Европейския съюз и каква точно е ролята на Великобритания в него. 

Така например Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph написа в дълъг коментар за бизнес-секцията на вестника, че ще гласува за напускане на Съюза. "Решаваме дали да бъдем ръководени от Комисия с квази-изпълнителни правомощия, която работи повече като папско духовенство от 13-и век, отколкото като модерна гражданска служба" - теза, която може често да се чуе под една или друга форма на Острова. Европейският съюз, с всичките си недостатъци, е такъв, какъвто са го изградили неговите членки. Комисията е твърде далече от изпълнителен орган, а твърденията за централизирано взимане на решения звучат особено нелепо на фона на европейския семестър, който беше замислен с голяма интеграционна крачка напред като средство за предотвратяване на бъдещи кризи, но на практика не работи и ЕК до момента не е наложила нито веднъж санкции за неизпълнение на договорените от всички правила. 

Съюзът винаги е бил резултат от битката между еврофедералистките и евроскептичните сили. Това, което го е крепяло досега е желанието и волята на членките му да бъдат заедно в него. Великобритания е най-слабо интегрирана в ЕС - не е нито в еврозоната, където интеграцията е най-дълбока, нито в Шенген. Има изключения в още много сфери от политиката на ЕС. Това прави абсолютно нелепи твърденията, че законите на страната се коват в Брюксел. Нищо не се кове в Брюксел без знанието и съучастието на Великобритания - нейните избрани представители и чиновници. Нещо повече, премиерът Дейвид Камерън успя да извие на "Брюксел" ръцете със сделката, която извоюва преди няколко месеца. Тя ще отвърже още повече Великобритания от Съюза, ако тя остане в него, подобно на отстъпките, които Лондон обеща да направи спрямо Шотландия преди две години. 

Нелепи са и твърденията, че британската демокрация е по-свята от демокрациите на континента. Факт е, че британската парламентарна демокрация е най-старата и е вдъхновила политическата еволюция и от другата страна на Канала. Факт е също така обаче, че съвременните тенденции за изнасилване на демокрацията по тръмпанарски модел не са подминали Великобритания. Пресичането на тънките червени линии на политическата коректност, неуважението на правото на различно мнение, непридържането към фактите и сеенето на омраза в комбинация с ксенофобия и расизъм са зловеща подмяна на демокрацията. Говорът на голяма част от проповядващите Бризход всъщност поставя под въпрос доколко британските граждани ще вземат информирано решение следващия четвъртък. Съзнателното или несъзнателно заблуждаване на избирателите с цел извличане на политически дивиденти е всичко друго, но не и триумф на демокрацията.

По подобен начин протече референдумът миналата година в Гърция, обявен от Съвета на Европа за неотговарящ на демократичните стандарти. Какво се промени във Великобритания от 2014-а година досега - от референдум, който ще остане в учебниците като триумф на демокрацията, до референдум, който може да бъде сравнен с гръцкия миналата година, а Гърция също има претенциите да е люлка на демокрацията, даже отпреди Великобритания? Това е въпрос, на който британците ще трябва да си отговарят в следващите месеци и години. Демокрацията не е даденост. Тя е крехка структура, която зависи от поведението и стандартите на политиците. А ЕС може да бъде толкова успешен проект, колкото поискат съставните му части. Некоректно е да се говори за ЕС като за нещо, с което Великобритания няма нищо общо и той се е получил някак без нейното участие. 

Един от най-красноречивите примери, които илюстрират това е "победата", която Дейвид Камерън постигна при договарянето на общия европейски бюджет за периода 2014-2020 г. Бюджетът беше номинално намален за първи път от съществуването му досега, нищо че Съюзът е значително по-голям, както и неговите нужди. Ако не беше бежанската криза, орязаният бюджет вероятно нямаше да си проличи особено. Сега обаче се усеща. Примерите са много. Само че за тях няма да прочетете в британската преса. И това е най-фундаменталната разлика с референдума в Шотландия. В европейския референдум Европейският съюз "демократично" е изключен от кампанията и неговата гледна точка не си пробива път, нищо че той ще понесе почти същия по сила удар от евентуален Бризход. Става дума за гледната точка на още 27 страни-членки - всяка със своите си особености и исторически наследства. 

Независимо какво ще се случи на 23 юни, кутията на Пандора е вече отворена. В ЕС унищожителните евроскептични сили са все още слаби и там разумът може да надделее. Великобритания обаче е в процес на имплозия, която вече оставя след себе си кървави следи. Това означава още един източник на нестабилност по най-западния фланг на ЕС - точно там, откъдето едва ли някой някога е очаквал, че може да дойде заплаха. Евроскептицизмът има цена. За съжаление, точно както при унищожителните идеологии на 20-и век, тази цена е висока.