euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватската и сръбската преса отделят голямо внимание на визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Белград в понеделник. Хърватските медии цитират г-н Орбан да казва, че Унгария няма да приеме който и да било и поради каквито и да било причини да блокира присъединяването на Сърбия в ЕС. Акцентът на Сръбската национална телевизия RTS обаче е друг и разкрива орбанизацията на сръбския премиер по отношение на бежанската криза. "Не бях достатъчно способен като някои други. Орбан е по-опитен и съм убеден, а това го казвам без цинизъм, че той има по-решителни позиции от мен. Искаше ми се като правителство да демонстрираме солидарност и хуманност, което ще правим и в бъдеще, но нелегалните мигранти не можем да приемем", е казал г-н Вучич на съвместна пресконференция с унгарския премиер в Белград вчера.

В допълнение към признанието, че мигрантите създават проблеми, това изявление показва, че сръбският премиер прави завой на 180 градуса в сравнение с миналогодишните си изяви, когато много искаше да се хареса на германската канцлерка Ангела Меркел и поддържаше политиката й на "отворени врати" като създаде добре смазана организация на транзитиране на мигранти от македонската граница към хърватската, а оттам още на по-на запад към Германия. След като постигна големия си шлем с отварянето на най-ключовите глави от преговорния процес с ЕС - 23 и 24 - Вучич се еманципира и възприе доста по-орбанистичен тон към ЕС. Това вече се вижда и по отношение на мигрантите. 

Сърбия отваря пет нови преговорни глави до края на годината

Сръбският Vecerne novosti пише, че независимо от турбуленциите в отношенията между ЕС и Сърбия, преговорите не са замръзнали. Белград очаква по време на словашкото председателство на ЕС, тоест до края на годината, да бъдат отворени още "най-малко" пет глави - номер 5 (Обществени поръчки), 25 и 26 (Наука и образование), 20 (Предприемачество) и 29 (Митнически съюз). Вестникът очаква, че преговорите с ЕС би трябвало да се ускорят от следващата седмица, когато европейските институции ще започнат отново да работят след лятната почивка. Още на 7 септември ще се състои среща на постоянните представители, където една от темите ще бъде европейската интеграция на Сърбия. Очаква се и мисия на ЕК през септември, която да анализира какво е направено до момента по глави 23 и 24. 

Няма буркини драма в Хърватия

А в съседна Хърватия по миграционната тема има щастлива развръзка на драмата от миналата седмица, когато жена с буркини на плаж в Сплит предизвика бурни реакции. Регионалният хърватски всекидневник Slobodna Dalmacija проведе собствено проучване, за да провери доколко наистина по сплитските плажове вирее нетолерантност към различните. Репортерка на вестника се облякла в буркини, но вместо критичност, срещнала пълно разбиране и дори поощрителни възгласи. Вестникът пише, че репортерката "без страх, че полицай може да я накаже и да я накара да се съблече" обиколила няколко плажа в Сплит, но установила единствено, че плажуващите там са приятелски настроени. 

Хърватия е по-зряла демокрация от САЩ

Това е изводът на руския шахматист и изнаник Гари Каспаров, който преди две години стана хърватски гражданин. Всички хърватски медии преписват днес фейсбук-статуса на шампиона, в който той споделя мнението си за предстоящите на 11 септември парламентарни избори в Хърватия. Според него Хърватия е благословена с лидерите на двете най-големи партии Зоран Миланович и Андрей Пленкович. И двамата са млади, впечатляващи и достойни за уважение лидери - образовани са, опитни и интелигентни, полиглоти и проевропейски ориентирани, пише гн Каспаров на английски език. Сравнявайки хърватските основни претенденти с кандидатите за президентските избори в САЩ, Гари Каспаров заключава, че хърватската демокрация изглежда по-здрава от американската, защото демокрацията е добра, само когато предлага добри кандидати. 

Войната със сръбските медии продължава

Втори тур на противоречивата изложба на партията на сръбския премиер Александър Вучич "Нецензурирани лъжи" се откри в Крушевац. Първият тур беше в Белград през юли. Тогава изложбата, организирана от Сръбската прогресивна партия (SNS), беше открита лично от премиера Вучич с цел да покаже, че в Сърбия няма цензура. Изложбата показва текстове, в които Вучич и останалите функционери на партията са споменати в отрицателен контекст, пише Б92. Тогава двете най-големи журналистически организации разкритикуваха изложбата като я описаха като "връх на цинизма на SNS и съответно на властта", която извършва допълнителен натиск върху и без друго крехката свобода на изразяване. 

Изложбата в Крушевац беше открита от министъра на вътрешните работи Небойша Стефанович, шефа на канцеларията за Косово и Метохия Марко Джурич и бившите министри Никола Селакович и Братислав Гашич. 

Хърватско-сръбската студена война

Сръбските медии и днес посвещават голяма част от страниците си на аферата "Балкански шпионин". Blic излиза на първа страница с въпроса "Защо точно сега Сръбската служба за сигурност е хванала шпионина?". Коя е капката, която преля чашата, пита вестникът анализатори. Александър Попов, директор на Центъра за регионализъм, казва за Blic, че винаги е имало залавяне на шпиони и дори размяна на шпиони между страните, но залавянето на Чолович "дойде някак в странен момент". Друг анализатор пък смята, че напрежението може да се намали само с посредничеството на ЕС. 

Сръбският референдум в Босна и Херцеговина

Отново Blic предлага на своите читатели седем сценария за референдума в Република Сръбска в БиХ. Първият е той да се проведе, вторият е РС да се откаже от него, третата възможност е Конституционният съд на БиХ да го забрани, четвъртата е да промени решението си за референдума. Петата възможност е върховният представител да го забрани, а шестата е референдумът да бъде допуснат, но политиците да бъдат наказани. И последната възможност е Додик и Изетбегович да договорят решение. 

Босненският всекидневник Klix помества днес интервю с Бакир Изетбегович, който твърди, че Сърбия в момента нервничи, заради това, че въпреки споразумението с Белград, нещо се прави в БиХ. "Това за кой път вече е като когато по-малкият брат въвлича по-стария в проблеми. Преди двайсетина години имахме неприятни ситуации, когато Слободан Милошевич се опитваше да спре босанските сърби, но не успяваше. След това Сърбия трябваше да стои зад позициите си и да си понесе последиците", казва президентът на БиХ. Според него Додик няма да получи подкрепата на приятеля си от другата страна на река Дрина, за да продължи да създава проблеми на Балканите.