euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Резултатите от предсрочните избори в Хърватия на 11 септември са водеща тема за медиите в района на бивша Югославия. За повечето медии основната новина е обявеното оттегляне бившия премиер Зоран Миланович от лидерския пост на Социалдемократическата партия (SDP). В коментар за Jutarnji list Нино Джула пише, че SDP изгуби изборите в мига, когато даде на Миланович нов мандат. Кореспондентът на Vecernji list в Брюксел Томислав Краснец пише в анализ, че Зоран Миланович е изгубил благодарение на сръбските гласове. Журналистът се позовава на свои източници от партията, които са провели телефонни анкети с избиратели в райони с основно сръбско население и мнозина от тях са заявили, че няма да гласуват този път за Зоран Миланович, заради изявленията му, че дядо му е бил усташа и за това, че нарече сръбския народ "шепа слабаци". 

Вестникът пише, че за Народната коалиция са гласували 106 хиляди души по-малко в сравнение с изборите миналата година, докато загубите за HDZ са 64 хиляди. С други думи избирателите на SDP са паднали на 86.68% от миналогодишния резултат на партията, докато за HDZ са гласували 91.4% от избирателите, които са ги подкрепили и миналата година. Novi list от Риека, който традиционно подкрепя SDP, пише в остър коментар, че най-големият губещ на тези избори е именно Зоран Миланович. "Не Пленкович победи Миланович, а Миланович - и това не е нещо ново - е най-големия си неприятел и тези избори потвърдиха това. За мама-лекарка, дядо-усташа и шепа слабаци нямаше да се сетят в щаба на HDZ, платените маркетингови агенции и лидерите на мнение, които работеха в полза на Пленкович. Миланович сам заби нож в гърба си", заключава Бранко Миич в Novi list.

"Губещ" е заглавието в дописка в босненския Dnevni avaz, който пише, че когато някой изфорсира общи избори и ги изгуби, единственото, което му остава е да се оттегли. Вестникът явно се застъпва за широка коалиция между SDP и HDZ, която без Миланович ще бъде не само възможна, но и полезна за региона. "Във време, когато в Европа ври, когато отношенията между балканските съседи са все по-напрегнати, широка коалиция между SDP и HDZ в Хърватия би била още една крачка в посока към стабилизация", пише босненският всекидневник. 

Сръбската анализаторка от Центъра за външна политика Александра Йоксимович смята, че евентуално правителство начело с HDZ е най-приемливата опция за Сърбия, пише сръбският Blic, тъй като може да доведе до намаляване на напрежението между Загреб и Белград. "Грабар-Китарович [президентката на Хърватия] и Пленкович се познават отдавна, могат да установят сътрудничество. Ако в този триъгълник се намери и умерен министър на външните работи, мисля че може да се стигне до намаляване на напрежението, преди всичко между Белград и Загреб, което пък ще отвори възможност за допълнително сътрудничество", смята анализаторката. 

Някои хърватски медии обаче се притесняват от твърде дълги коалиционни преговори. tportal пише, че бюджетът за следващата година вече закъснява. "Както стоят нещата в момента, отново можем да очакваме мъчителни преговори за съставяне на правителство. Ако се повтори ситуацията от предишните избори, целият процес може да продължи повече от два месеца, което означава, че можем да очакваме ново правителство преди началото на декември", пише онлайн изданието. Като се има предвид, че тези избори се проведоха извън обичайните срокове, процедурата за съставяне на бюджета вече закъснява. Марина Ткалец, експертка от Икономическия институт, цитирана от tportal успокоява, че проблем няма. "Нашите публични финанси никога не са били по-добри, заради временното правителство, което върши отлична работа", твърди тя. 

Jutarnji същевременно цитира хърватски анализатори, които се радват от възможността досегашният министър на финансите Здравко Марич да запази поста си. "За държавните финанси Здравко Марич като министър е най-добрата новина на тези избори", твърди предшественикът му от SDP Борис Лаловац. "Фактът, че в правителството ще влязат поне двама отлични специалисти - Здравко Марич и Ивана Малетич - е много ясен и силен сигнал, че за новото правителство ще се търси високо качество на министрите", пише вестникът. Анализаторката от Икономическия институт Марушка Визек е критична. Според нея, не може да се очакват големи реформи от новото правителство. Трудно може да се очаква, че именно кабинет на HDZ ще започне реформа на администрацията или пък на управлението на държавното имущество и държавните предприятия. 

ЕС се страхува от разширяването

Кореспондентът на Jutarnji list  в Брюксел Аугустин Палокай пише в анализ днес, че ЕС се опитва да покаже, че е все така ангажиран с разширяването си, тъй като го смята за гаранция за дълготрайния мир. На разширяването не бива да се гледа само финансово и икономически, пише той. Проблемът е обаче, че нито една от богатите и развити държави като Норвегия, Швейцария или Исландия не желаят в Съюза, докато към него са се устремили основно крехки и бедни страни от Балканите и Турция. "Самата мисъл, че някоя от тези държави скоро може да стане членка на ЕС предизвиква у някои западни дипломати страх, у други - циничен смях, а повечето дипломатично се опитват да създадат впечатлението, че процесът продължава, че нищо не се променя и че всяка страна, която иска, ще влезе в ЕС в момента, когато изпълни условията и когато се съгласят страните-членки". 

Палокай пише още, че се очаква на 20 септември министрите на външните работи на Съюза да дадат зелена светлина Босна и Херцеговина да получи статут на кандидатка. Любопитното е, пише той, че това ще се случи в същото време, когато в Република Сръбска ще се проведе референдум, за който мнозина смятат, че ще доведе до бъдещо отделяне на този ентитет. "ЕС иска точно във време на страх от възможно влияние на референдума в РС върху стабилността на БиХ да изпрати положителни послания за напредък по пътя към ЕС", пише още журналистът в Jutarnji. 

В Сърбия външният министър Ивица Дачич негодува срещу изявление на държавния министър на Германия по европейските въпроси Михаел Рот по време на лекция във факултета по политически науки в Белград, че ако Сърбия е твърдо решена да бъде част от ЕС, а не от Русия, Германия ще я подкрепя в тази посока. Това обаче не означава, че Сърбия трябва да прекъсне своите исторически, културни и икономически или политически връзки със страни като Русия, е казал още той, цитиран от сръбската държавна телевизия RTS. "Думите на Рот са неуместни и обидни", реагира г-н Дачич. "Сърбия и Русия са традиционни приятели, но кога Сърбия е изразявала намерение да бъде част от Русия? Каква е тази вулгаризация на външната политика на Сърбия?", попита Дачич, цитиран от RTS. 

Македония с нови условия

Македонският Utrinski vesnik съобщава, че тази година докладите за напредъка на страните-кандидатки ще бъдат публикувани отново със закъснение - на 9 ноември. В доклада за Македония се очаква ЕК за осма поредна година да препоръча започване на преговори, но това ще бъде обвързано с провеждането на честни избори през декември и с изпълнението на споразумението от Пържино. Utrinski коментира, че ЕК за първи път намеква, че може и да не признае изборите в Македония, ако не отговарят на условията и няма да се задоволи само с оценката дали са правдоподобни или не. 

Вестникът пише, че датата 9 ноември не е много сигурна, тъй като за тази Европейска комисия разширяването на ЕС не е основна тема, защото позицията на Комисията е, че разширяване на ЕС няма да има в рамките на нейния мандат. 

Кристалина Георгиева новият съперник на Вук Йеремич?

Това е заглавието на дописка в сръбския Вечерне новости, в която се съобщава, че заради пререкания между Берлин и Москва около избора на генерален секретар на ООН, вместо Ирина Бокова България би могла да издигне друг кандидат - Кристалина Георгиева. Вестникът пише, че кандидатурата на заместник-председателката на ЕК се очаква днес, което означава, че сръбският кандидат Вук Йеремич ще се сдобие с нова съперничка. В четвъртия кръг на гласуването в неделя Бокова изпадна на пето място след Антонио Гутьереш, Мирослав Лайчак, Вук Йеремич и Сърджан Керим. Вестникът цитира изявлението на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че Германия е търсила подкрепата на Москва за кандидатурата на Георгиева по време на срещата на върха на Г20. Новости не съобщва обаче, че това твърдение беше отречено от официален Берлин.