euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-после една добра новина от Западните Балкани, разтърсвани в последните месеци от постоянно покачване на напрежението, подновено дрънкане на оръжие, готовност за нови междуетнически конфликти и, разбира се, от услужливата роля на Русия. Македонският президент Георги Иванов най-сетне връчи мандат за съставяне на правителство на опозиционния лидер Зоран Заев пет месеца след парламентарните избори в страната. Пет месеца, белязани от нарушение на македонската Конституция, кърваво нападение в Собранието на бившата югорепублика, разпалване на междуетническа омраза и бегъл опит за подновяване на присъствието на ЕС в страната и района като цяло. 

Под натиска на международната общност и македонското общество президентът връчи мандата, след като получи гаранции от г-н Заев, че ще работи за запазване на териториалната цялост на Македония и за уважение на Конституцията. Повод за искането на гаранции дадоха албанските партии, които подкрепиха Социалдемократическия съюз за Македония, след като договориха през януари в Тирана платформа, с която поискаха пълна равноправност, съобразно с Конституцията, което включва езикова равноправност - тоест двуезичност - провеждане на дебат за знамето, химна и държавния герб на Македония, така че да отразят мултиетничния характер на страната. В платформата се иска също приемане на резолюция в Собранието, която да осъди геноцида над албанския народ в Македония в периода 1912-1956-та година. 

Сред останалите искания в Тиранската платформа е засилване на върховенството на закона и изпълнение на реформите, свързани с европейската интеграция на страната. Иска се също и подкрепа за специалния прокурор, който разследва изтеклите, благодарение на СДСМ, записи, уличаващи бившите управляващи, начело с Никола Груевски, в редица нарушения. Документът иска също и решаване на спора с името на Македония, създаване на добри отношения със съседите и бърза интеграция в ЕС и НАТО. Документът разпали остри реакции в целия регион, не само в Македония, тъй като се свързва с все по-зачестилите изказвания на албански политически функционери за създаване на Велика Албания. 

В интервю по-рано днес за регионалната телевизия N1 (филиал на CNN) Зоран Заев заяви, че вече няма място за големи държави нито в Европа, нито в района на Западните Балкани. Според него, бъдещето на Македония е в ЕС, където няма граници и свободата на движение на гражданите е гарантирана. Партиите, с които Зоран Заев тепърва ще преговаря за съставяне на правителство са Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, Алианса за албанците и Беса. Някои от тези партии участваха в правителството на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Зоран Заев обеща, че до десет дена ще бъде сформирано правителство и то ще бъде гласувано в парламента. 

Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) и еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) приветстваха решението на държавния глава да даде мандат на Зоран Заев, като го окачествиха като "важна стъпка в процеса на формиране на правителство". ЕС очаква бързо формиране на правителство, което да е склонно да се придържа към споразумението от Пържино и към програмата за реформи. Споразумението [на английски език] от Пържино от 2 юни 2015-та година беше договорено с посредничеството на ЕС с цел излизане от кризата, провокирана тогава от разкритията в изтеклите записи на разговори на висши държавни чиновници, включително и тогавашния премиер Никола Груевски. 

С това споразумение всички политически партии се ангажират да поставят интересите на страната над всичко останало; да уважават демократичните принципи; и да работят за подобряване на отношенията със съседните страни. Почти две години след сключването на споразумението изглежда, че страната е готова да излезе от кризата. Пораженията и предизвикателствата обаче са големи. За последните близо 12 години, откакто Македония получи статут на страна-кандидатка, страната пропадна значително по отношение на демократичните стандарти, включително и свободата на словото. Според тазгодишния индекс на "Репортери без граници" за свободата на пресата Македония заема 111-та позиция. През 2005-та година, когато ЕК даде статут на кандидатка, Македония заемаше 43-то място в тази класация. 

За този период, според демократичния индекс на The Economist Intelligence Unit бившата югорепублика е направила огромна крачка назад - тя е изпаднала от групата на дефектните демокрации в тази на хибридните режими. Това е последната стъпка преди пълнокръвен авторитарен режим. Този спад поставя въпроса доколко Македония все още отговаря на условията да бъде кандидатка за европейско членство. Същият въпрос стои и за Турция, както euinside наскоро писа. Задачата пред новото правителство, част от което ще бъдат партии, участвали в управлението през целия този процес на демократичен упадък, ще бъде изключително тежка. Не по-малко предизвикателство ще бъде и поведението на вече опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. За да може Македония да напредва, тя се нуждае от национален консенсус за пътя напред. Изграждането на такъв консенсус тепърва предстои. 

Много е важно и ЕС да изиграе адекватно своята роля. При посещението си в страните от Западните Балкани през март Федерика Могерини установи от първа ръка колко е далече ЕС от ставащото в района. Тя опита да привлече вниманието на Съюза към проблемите, но е нужно да се направи много повече. ЕС трябва да бъде максимално ангажиран с района, а в случая на Македония и да свърши своята част от работата. Обещанието за преговори трябва да бъде облечено в конкретен ангажимент, който да включва и Гърция, която все още не е вдигнала ветото си върху започването на преговори с Македония. Бившата югорепублика премина през тежка криза, която можеше да струва прескъпо на самата нея, но и на целия регион и ЕС, и сега се нуждае от цялата възможна подкрепа на Съюза, за да успее да се измъкне трайно от политическата криза. 

Срещата на върха от Берлинския процес, която тази година ще се състои в италианския град Триест, ще бъде добър повод да се подкрепят усилията на Македония да се върне отново на пътя на европейската интеграция. Но ще бъде грешка, ако ЕС реши, че с формирането на ново правителство предизвикателствата пред Македония и района като цяло са изчезнали. Трудното тепърва предстои, особено в сложния геополитически контекст, при който дестабилизиращите фактори вече са много повече от стабилизиращите. Нито една задача от многото в региона не може да бъде решена без да се разшири диалога Белград-Прищина, като обхване и Албания и се води отново с посредничеството на ЕС. Тъй като администрацията на президента Тръмп продължава да е непредвидима, ЕС на практика е сам в предизвикателството да се справи с поредното напрежение на Балканите.