euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Медиите тази сутрин в Сърбия и Хърватия отново се занимават основно с напрежението между двете страни. Останалите теми в прегледа на днешните медии са бежанската криза, Босна и Херцеговина, евроинтеграцията на Македония. 

Най-интересната тема днес обаче е информацията на сръбския вестник Danas, който твърди, че предстоят промени в сръбския кабинет точно преди обявяването (в края на октомври) на тазгодишния доклад на ЕК за напредъка на Сърбия към европейско членство. Очаква се да бъде създадено министерство на европейската интеграция, което ще бъде ръководено от досегашната главна преговаряща Ядранка Йоксимович. Същевременно, в правителството ще се създаде позиция за пети вицепремиер. Това ще бъде Ненад Попович, чиято единствена задача ще бъде да се занимава с развитието на икономическите отношения с Русия и съответно с Евразийския съюз. Вестникът се позовава на свои източници и информацията му е неофициална. 

Сърбия ще се оплаче на еврокомисаря Хан от Хърватия

Водещата тема за повечето сръбски медии днес е интервюто на сръбския вицепремиер и министър на вътрешните работи Небойша Стефанович за сръбската национална телевизия RTS, в което той заявява, че очаква в навечерието на визитата на еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) ясна позиция по отношение на ситуацията в региона. Стефанович ще каже на г-н Хан, че за Сърбия е неприемливо страна-членка на ЕС да нарича Сърбия "шепа слабаци". Сърбия беше наречена така от бившия хърватски премиер и в момента лидер на Народната коалиция Зоран Миланович по време на закрита среща със сдружение на хърватските военноветерани. Записи от срещата изтекоха в медиите и предизвикаха огромен скандал както в Хърватия, така и в Сърбия. 

Сръбският вицепремиер каза още за RTS, че възнамерява да каже на комисаря Хан директно в очите, че не е редно ЕС да финансира медии, които пласират неистини. Става дума за войната, която сръбското правителство поведе по-рано тази година с Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN, заради публикацията й за сключването на съмнителен договор за обновлението на мината "Тамнава". "Искаме да кажем отворено за какво мислим и отворено и рационално да разговаряме за фактите. Не можете да наречете народа ни шепа слабаци, това не е добро послание. Бих искал да чуя и отговори, свързани с това, че не е възможно Европа да финансира някои медийни къщи, институции, които пласират неистини като онези за Западна Тамнава, пласирани от BIRN и които Световната банка отрече", заяви Стефанович. 

Бившият сръбски президент Борис Тадич повтори някои от наскоро изречените си тези в интервю за седмичното сръбско издание Nedeljnik. В него той заявява, че атмосферата в сръбското общество е толкова непоносима, че вече се очакват и политически ликвидации. "Като направите критика на властта в същия момент се превръщате в паплач, нещастник, крадец, убиец или усташа. Следващата стъпка е физическото насилие и ликвидацията по рецепта от времената, когато същите тези партии са прибягвали до разчистване на сметки с политически противници", смята г-н Тадич. Той твърди, че премиерът Вучич е директно отговорен за разрушаването на всички демократични постижения след "мрака от деветдесетте". "Днес не сме страна, в която има демократични свободи и в която има предварителни условия за напредък", добавя бившият държавен глава. 

А сръбският Blic цитира интервю на друг бивш президент - хърватския Иво Йосипович за сръбската агенция Patrija, в което той призовава всякакви опити за утвърждаване на четничеството и усташеството да бъдат ясно осъдени. Според него, има много политици, които обичат да разпалват омраза и конфликти. Днес е много трудно да се изгражда мир, смята той. "Неочетничеството в Сърбия отиде по-далече, отколкото неоусташеството в Хърватия. И единият, и другият феномен са ми напълно чужди и мисля, че са еднакво пагубни. Не съм щастлив от това, че престъпници и терористи се рехабилитират и им се вдигат паметници, в която и да е държава", заявява Йосипович без да споменава конкнретни имена, но вероятно има предвид изявленията в Сърбия, включително и на външния министър Ивица Дачич да се изгради паметник на Слободан Милошевич. 

В хърватските медии днес е избран друг акцент. Роберт Байруши пише в Jutarnji list за предстоящото посещение на вселенския патриарх Вартоломей в Хърватия на 10 септември по покана на Сръбската православна църква в Хърватия. Патриарх Вартоломей и патриарх Иреней ще посетят Ясеновац по повод 75-ата годишнина от жертвите на ясеновачкото клане. Според Байруши, тази визита може да има добър ефект за хърватско-сръбските отношения, тъй като патриарх Вартоломей е умерен. До момента политиката на Сръбската православна църква си остава непроменена по отношение на традиционното й "драматично преувеличаване на сръбските жертви по време на Втората световна война" и по отношение на опитите й да сравни днешна Хърватия с усташкия режим в Хърватската независима държава от онова време. 

Авторът пише още, че СПЦ споделя същите възгледи, както и "четникоидните радикали или странни политици като Александър Вулин". Байруши се надява, че визитата на Вартоломей би могла да се изтълкува като готовност за приемане на историческите истини и за отлепяне от Ясеновац като място за хвърляне на вина върху Хърватия. Все пак авторът не е особено оптимистичен. "Вартоломеевата визита би могла да представлява първа крачка към промяна на тази политика, макар да се съмняваме в такъв развой. Великосръбската политика има твърде дълбоки корени", е заключението му. 

А в tportal Александра Шучур анализира аферата "Балкански шпионин" като посочва, че залавянето на пенсионера Чедо Чолович е свързано със съпротивата на някои реакционни елементи в Сърбия срещу процеса на европеизация и нормативното хармонизиране с европейските правила, особено по отношение на отварянето на глава 23 от преговорите за членство в ЕС. Авторката поставя в същия кюп и референдума в Република Сръбска в БиХ. "По скромното ми мнение много по-вероятно е този случай да предизвика само присмех и срам за Сърбия и нейното политизирано правосъдие (и пред международната, и домашната аудитория), което губи времето и парите на тамошните данъкоплатци с разследването и процесуирането на балкански шпиони". 

Като стана дума за Босна и Херцеговина ....

В тазседмичния брой на сръбския седмичник НИН е публикувано обширно интервю с президента на сръбския ентитет в БиХ Милорад Додик, който отново заявява, че "не е възможно" да се откаже от референдума за Деня на Република Сръбска, който е насрочен за 25 септември. Той заявява също, че не признава решенията на Конституционния съд на БиХ. На въпроса дали гражданите на РС ще живеят по-добре след референдума, Додик отговаря, че ще се чувстват достойно: "Знам, че в социален смисъл ситуацията не е прекрасна, но когато се срещна с народа, хората ми казват 'всичко е добре, само опази Република Сръбска, благодаря ти, че ни върна достойнството'. Това ми казват повечето хора и това ми е най-важно". 

Междувременно коалиционните партньори във Федерацията продължават с консултациите и съгласието си, че трябва да се ускори европейския път на Босна и Херцеговина. В подкрепа на тези усилия Международният валутен фонд одобри нов кредит на стойност 553 милиона евро, пишат повечето босненски медии днес. 

Македония иска времева рамка за членството си

Utrinski vesnik цитира изказването на македонския външен министър Никола Попоски по време на стратегическия форум в словенския град Блед, че би било честно да се направи стратегическа оценка в Европейския съюз за ползите и щетите от отлагането на македонския процес на евроинтеграция. "Дори и в условията на вътрешни предизвикателства, в ЕС трябва да се поощрява интеграцията на Балканите", смята министърът и предлага да се определи времева рамка, като се поставят ясни стандарти колко време може една страна да бъде държана като кандидатка. "Така ще се осигури регионалния мир и сигурността в дългосрочен план", казва още министърът. 

Миграционната криза

Хърватският Vecernji list цитира словенския премиер Миро Церар, който предупреждава, че ако се стигне до нова миграционна вълна, ще последва конфликт в региона. "Стигне ли се до ново отваряне на балканския маршрут, тогава в Централна Европа и на Западните Балкани ще се стигне до конфликти, защото заради големия брой нелегални мигранти, всички страни ще започнат една след друга да затварят границите си", е казал Церар в интервю за германския Die Welt. "Трябва да се затварят външните граници на Шенген, но това не е идеята на страните от този район. Затова трябва да предприемем всичко, за да предотвратим конфликтите на Балканите и разпада на Шенген", е посланието на словенския премиер, който същевременно е критикувал поведението на Гърция, тъй като не предприема достатъчно да защити външната граница на ЕС.