euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Медиите в страните от бивша Югославия продължават да анализират резултатите от президентските избори в САЩ, като мненията отново са разнообразни. В Хърватия акцентът е върху очакванията за промяна на политическата карта на Европа, докато в Сърбия преобладават анализите, които се опитват да успокоят надеждите на сърбите за ползите от идването на Доналд Тръмп на власт. Между всичко това са вплетени и президентските избори в България. В днешното издание на печата се завръща и страхът от нова мигрантска вълна по западнобалканския маршрут. 

"Все едно Тръмп не беше достатъчен", е заглавието на материал в хърватския Jutarnji list, който смята, че политическата карта на Европа се променя не само заради избора на Тръмп, но и заради резултатите от изборите в България и Молдова. "Миналата седмица в Кремъл с голяма радост посрещнаха победата на Доналд Тръмп на американските избори. [...] Това обаче не е единствената причина, поради която Владимир Путин се усмихва тази седмица. В неделя се проведоха избори в Молдова - най-бедната страна в Европа - и в България - най-бедната членка на ЕС. Гражданите и на двете страни избраха свой президент и в двата случая избраха кандидати, които са по-близки до Кремъл, отколкото до Брюксел", пише вестникът. 

Jutarnji припомня също, че миналата седмица беше гласуван вот на недоверие срещу правителството на естонския премиер Таави Роивас. На седващия ден властта беше поета от партия, която се смята за политически по-близка до Кремъл. Новото правителство заяви обаче, че нищо няма да се промени във външната и отбранителната политика на Естония. "България отново се обръща към майчица Русия" е заглавието в обширен материал на две страници в днешния брой на другия най-тиражен вестник в Хърватия Vecernji list. "Най-бедната страна в Съюза, заради корупцията обърна гръб на проевропейски ориентираното правителство. Новият президент иска прекратяване на санкциите срещу Русия", гласи анонсът на материала. 

"България, приета в ЕС през 2007 заедно с Румъния, за да може двете страни да се извадят от руския щит и да се обърнат към Запада, тези дни отново се обръща към Русия, ако се съди по резултатите от президентските избори, на които победи Румен Радев, генерал и бивш командир на българските военновъздушни сили", пише Силвана Перица. "Върха на българкото правителсто напуска цветист премиер - бивш телохранител на българския цар Симеон, спортист, но български и американски вестници публикуваха изобилие от обвинения за неговите връзки с мафята, а бяха публикувани и записи от разговорите му с шефа на митническия контрол, в които премиерът го кара да прекрати разследване". Vecernji припомня, че Бойко Борисов беше свален от власт преди три години заради поскъпване на тока, но се върна 20 месеца по-късно. Припомня се също и, че през последните 23 години страната са напуснали 3 милиона българи. 

Най-многотиражният всекидневник в Черна гора - Vijesti - публикува коментар на българския журналист от Deutsche Welle Александър Андреев. "България върви към нестабилност" е заглавието на материала, който е в най-четената рурика с коментари и анализи на всекидневника. "Нова нестабилност на границата между Турция и Европа, която се тресе от кризи - това ще бъде резултатът от изборната победа на бившия генерал Румен Радев на президентските избори в България. И то не защото Радев е проруски ориентиран, а защото страната в следващите месеци на практика ще остане без правителство. Много по-голям проблем е това, че Радев е неопитен и ориентиран националистически, както и че досега беше като цяло политически безпомощен и безцветен", пише Андреев.

Той смята, че изявленията на генерала за това чий е Крим и необходимостта от премахване на санкциите срещу Русия са политически наивни и могат да се обяснят изцяло с липсата на политически опит. "Хора, които го познават, смятат, че генералът, който е обучен в САЩ и е работил в НАТО, който говори свободно английски, немски и руски, няма намерение да преориентира външнополитическия курс на България и да се отдалечава от ЕС и НАТО", уверява анализаторът. Предвид геополитическите сблъсъци в Черна гора, предизвикани от съпротивата на Русия срещу присъединяването на малката балканска република в НАТО и ЕС, напълно е обясним интересът на черногорците към всяка геополитическа промяна в най-близкото съседство. 

В Сърбия фокусът е изцяло върху Доналд Тръмп и по-конкретно се забелязва завръщане на разума и реализма. В коментар за Danas Иван Радак обяснява "Защо не Тръмп". "Народът на Сърбия отново е на грешната страна и се гордее с това", пише авторът. "Докато разумният свят (как другояче да се нарекат онези, които са против напълно непремерените думи и поведението на бъдещия президент на САЩ) викаше против него, тук голяма част от хората всъщност бяха против Хилъри Клинтън и приноса на нейния съпруг към бомбардирането на Сърбия". Иван Радак повече се вълнува от това, което Доналд Тръмп не е казал. "Притеснява ме, когато някой победи на изборите с бързи и големи решения (100 милиарда евро инвестиции за 10 години, по-добър живот след две, най-много три години). В този смисъл Доналд Тръмп не се различаваше прекалено много от нашите", пише той и припомня, че дерегулацията доведе до кризата. 

В Политика Доктор Зоран Миливойевич също предупреждава да се внимава с надеждата. Неговият фокус обаче е върху Косово и надеждите на сърбите, че идването на Тръмп на власт ще доведе до връщане на Косово. Това няма как да стане, обяснява пенсионираният дипломат. "Признаването на независимостта на Косово от страна на САЩ и техните главни западни съюзници е част от една по-широка геостратегическа концепция, която е част от геополитическите интереси на западния алианс, начело със САЩ, и която трудно може да се промени без сериозни вреди за този алианс. Така че, подобни очаквания на сърбите не са реални", пише анализаторът. 

В Хърватия отново се завръщат страховете от подновяване на миграционната вълна. В редакционен коментар Vecernji list пише, че цялата немощ на ЕС може да се види като в огледало в блатото при Товарник. Вестинкът съобщава за вчерашния инцидент, при който група мигранти (основно от Афганистан и Пакистан) се опитаха да пробият сръбската блокада и да влязат в Хърватия. Опитът им беше неуспешен, но вестникът коментира, че неприятната гледка на изтощени и измръзнали хора, избягали от войната и носещи деца на ръце, връщат спомена за миналата година. В момента не става и дума за нова мигрантска вълна, но това е само засега. Не е ясно кога Анкара ще осъществи заплахите си да прекрати споразумението с ЕС.

Когато това стане, ще предизвика нова хуманитарна катастрофа с невиждани размери. "Но Брюксел още не се е оправил от Бризхода, нито от идването на власт на Доналд Тръмп. Страните-членки нямат никаква обща стратегия и отново са оставени сами на себе си. Цялата немощ на ЕС в момента се вижда като в огледало на хърватско-сръбската граница", пише вестникът.

В Сърбия се очакват най-големите промени в борбата против корупцията в последните 15 години. Blic съобщава, че днес се очаква да бъде внесен в Скупщината пакет от правосъдни закони. Очаква се с новите промени да бъде формирана единица за борба с корупцията в Министерството на вътрешните работи. Ще бъдат отворени и специални отдели във висшите прокуратури и съдилищата, които ще се занимават с корупционни случаи. Прокуратурата ще има четири центъра, които ще се занимават с корупцията. Те ще са базирани в Белград, Нови Сад, Ниш и Крагуйевац. Съдилищата също ще имат четири центъра. Това са най-сериозните промени в последните 15 години, коментира Blic.