euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Бранислав Нушич е жив и е българин

Аделина Марини, December 8, 2014

По повод 150-ата годишнина от рождението на сръбския комедиограф, дипломат и журналист Бранислав Нушич седмичното сръбско списание "Нин" посвети на него почти половината си брой от 16 октомври. Бранислав Нушич е роден на 20 октомври 1864-а година в Белград. Автор е на много осмиващи политическата класа текстове, голяма част от които водят свой собствен живот на театралната сцена. Списание "Нин" предостави голяма част от територията си за хора, които имат свой прочит на творчеството на Нушич. Техните текстове показват обаче, че това, което Нушич е осмивал преди повече от сто години е валидно и днес, но не само в Сърбия. Човек спокойно може да заключи, че написаното е изцяло за България. Ето например, какво пише Деян Мияч, сръбски режисьор, поставил многобройни пиеси, сред които "Покойникът", "Госпожа министершата" и недовършената "Власт":

"Що се отнася до актуалността на Нушичевото творчество днес и тук, съвсем лесно ще заключим, че то присъства както в нашия живот, така и в нашето виждане за живота, включително и в политическите ни възгледи. Всички ние сме или Нушич, или негови образи", пише режисьорът и цитира Нушич: "Властта първо се грижи за себе си и своята фамилия", са думите на един от ярките му образи вуйчо Васо. "За какво ти е властта, ако не можеш", казва друг нушичев образ - Живка - на своя съпруг министър. "Ако не става, тогава малко побутна везната с перото и става", казва винаги пияният полицейски писар Жика, винаги готов за подкуп и корупция. "И така ще продължава, докато не схванем, че властта е само услуга за свободни граждани, а не е нещо, от което се страхуваме и с което трябва да се борим - чудовище. Ние сме негови създатели, ние го храним със своя страх. Ние сме за всичко отговорни пред себе си", завършва текста си озаглавен "Властолюбието е наше генетическо увреждане" Деян Мияч. 

Татяна Мандич Ригонат предлага съвременен разговор между нея и госпожа министърката (министершата, както е известна у нас). В постановката й ролята на министърката се изпълнява от мъж, което във въображаемия разговор предизвиква гнева на нушичевата героиня. На критиките Татяна Мандич Ригонат отговаря: "Защото, Живке, ти не си вече просто жена от народа, която се е докопала до властта. Ти си архетип, състояние на духа, комична и трагична маска, ти си и мъж, и жена, деформация, която няма пол. Ти си символ на порока жажда за власт, загубата на разум, опиянението от мощта. Политически травестит. Пречупват се хора, пречупват се идеи. Ти си и световна, но и сръбската политика. Ти си опасна. Такива като теб са създали фашизма, нацизма и разните видове тоталитаризъм". 

"Познато до болка звучат днес думите на спекуланта Живот Цвийович: 'Днес, брате, всичко е за продан. Вкичко се продава - почтеност, чест, съвест, любов, приятелство, престиж, уважение, всичко, брате, всичко!' Инфлация на знанието, купуване на дипломи, чуждестранни търговци и фалшиви хуманитарни работници се преплитат в тази мрежа. В тази нушичева пиеса, въпреки комичния маниер на епохата, няма нито един положителен герой. Времето, в което е творил великият комедиограф, а в което и ние живеем, е време без положителен герой. В такова време се опитахме, без да изневеряваме на хумора на Нушич, нито на сатиричния потенциал на пиесата, да проговорим за днешна Сърбия - страна, която разпродаде собствената си памет", пише Кокан Младенович, режисьор на пиесата "Доктор". 

"Нима не е стойностен нашия нов обществен механизъм, който даде възможност на практика на всеки, който има малко пари, да има университетска диплома, че дори и докторска титла в страна на някогашни работници и селяни. Тази обща демократизация на образованието доведе до това днес в Сърбия дипломи да имат не само умните, но и всички онези, които искат. Никъде по света няма да срещнете дипломирани старлети, партийни горили, министерски шофьори, както у нас. Как да не завидим тогава на народ, който на тази неистова разпродажба на знание си купува шарени дипломи и ги подрежда зад своите витрини между гоблените и кристалните чаши". Неустоимо е да опровергая господин Младенович като му кажа, че Сърбия не е единствената страна на света, където има масова разпродажба на дипломи (знание). В България знанието също често е на промоция. Имаме си доктор Христо Стоичков, архонт Слави Бинев, който също работи да стане доктор един ден, доктор Бойко Борисов и още знайни и незнайни доктори и дори професори, които прославят дипломираната простотия, но вече като част от ЕС.

А Бранислав Лечич се спира на "Непослушния син" като цитира думи, които звучат, сякаш писани днес: "Без политика тук не можеш нищо да направиш! Нито е могло, нито ще може. Затова те подготвям за министър, за да не бъдеш подлога на никого, а тема в устата на всекиго [...] Знаеш ли ти, лентяю, колко вода ми е била нужна, за да отмия сръбското си лице, че да започне да прилича на Европа и никой да не види моето лукавство - че всъщност нямам лице. Не съм се занимавал с политика, а със съществуването си". Много вода изхаби и България, за да докара нещо подобно на европейско лице, но иззад гоблените надничат шарените дипломи, създали не една или друга щастлива калинка на богато разцъфтяло държавно клонче. 150 години по-късно е ясно, че Бранислав Нушич е българин. Няма как да не е, след като толкова добре познава българската душевност и манталитет. Но нека не се сърдят братята сърби, защото те отмиват своето лице с водата, с която българите са изплакнали своето с надеждата, че Брюксел няма да разбере, че зад грейналото от чистота лице се крие тъмен балкански субект. 

"Днес, 150 години от рождението на Бранислав Нушич, живеем в незнание и простащина, които са белег на гняв, беди, мъка, безнадеждност и страх, че с толкова качествено, разкошно незнание не може да се направи нищо сериозно в тази тъжна, депресираща страна", написа Душан Ковачевич, както пише "Нин", най-бележитият съвременен сръбски комедиограф, автор на "Рождения ден на господин Нушич". Уви, както в Сърбия, така и в България няма положителен герой. Но пък си имаме бащици. Сръбският е Александър Вучич, а българите си поискаха отново Бойко Борисов. Казват, че Вучич обичал да цитира Франсис Фукуяма, а Бойко Борисов е фен на "Винету". И двамата обаче обичат да ги представят по телевизията като супермени, които само с един замах ще преобразят държавите си в нещо, за което Бранислав Нушич едва ли някога е подозирал - икономическо чудо, сътворено от простаци с купени дипломи в държави с тежка демокрафска присъда.