euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е заглавието на коментар в днешния брой на сръбския вестник Политика. Поради липсата на солидни регионални и вътрешни скандали, много от големите вестници в региона днес се занимават с .... европейски теми. "Ще роди ли Европа своя Доналд Тръмп по примера на Америка или дори двама?", пита авторката на коментара Зорана Шувакович. Според нея мнозина са тези, които намират паралели между претендента за президентските избори във Франция догодина Никола Саркози и Доналд Тръмп. Дори и премиерът Мануел Валс наскоро е говорил за тръмпизацията на Франция, а преди него министърката за околната среда направи подобно сравнение. Иначе медиите, пише Шувакович, наричат Саркози "Тръмп ала франсез", заради популисткия му завой в дясно и грубите му изявления, които би трябвало да му донесат подкрепата на нискообразованите французи. 

Другият фаворит за европейския Тръмп, според авторката, е британският външен министър Борис Джонсън, който по време на кампанията за Бризхода плашеше гражданите с евентуалното членство на Турция в ЕС, а сега открито подкрепя това членство. "Какво ще стане с Европа и как ще се прекрои тя, ако за бъдещето й решават политици от две големи и мощни държави? Никола Саркози е за това Турция да остане в Азия, а Великобритания да се върне в Европа. Джонсън е за това Великобритания да излезе от Европа, а Турция да влезе", пише още Зорана Шувакович.

Докато се чака как ще завършат коалиционните преговори между HDZ и MOST NL в Хърватия, където вече се появява напрежение, хърватските медии обръщат очи към Европа. В коментар за Jutarnji list Гойко Дърляча пита дали следващата крачка на паричните "визионери" ще бъдат хеликоптерните пари. Според него, времето на изключително ниските и отрицателни лихви, създадени с "голяма бюрократична интервенция на централните банки" лесно може да завърши с ера на много високи лихви, а дори и с раздаването на пари. Марио Драги вече започва да усеща, че политиката му не работи и затова е започнал да обикаля европейския континент, за да обяснява, че тя се нуждае от подкрепата на структурни реформи, насочени към производителността, пише Гойко Дърляча. 

Основната цел на програмата на количественото облекчение (QE), комбинирана с политика на ниски лихви навсякъде, беше да подпомогне фискално неотговорните власти или още по-неотговорните кръгове на финансовия сектор. Целта беше маскирана от загриженост за ръста на БВП, безработните и бедните, пише още авторът. 

Vecernji съобщава в днешния си брой, че Хърватия е получила предупреждение от Европейската комисия за това, че закъснява с развитието на цифровия пазар и прекомерно високите разходи за бърз интернет. Вестникът се позовава на Хърватската национална телевизия, според която ЕК иска цените за интернет в Хърватия да спаднат с 30%. Като потребител на интернет в страната мога да кажа, че споделям притесненията на ЕК в оценката, че интернетът в Хърватия е твърде скъп, но за сметка на това ужасно бавен. А още по-лошото е, че поради липса на реална конкуренция на пазара, включването към интернет може да отнеме и месеци. Комисията предупреждава Загреб и за още нещо - Хърватия все още не е осигурила автоматичен обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на автомобили, което е част от борбата с тероризма. Хърватия изостава по тази точка заедно с Гърция, Ирландия, Италия и Португалия. 

Пети ден от референдума в Република Сръбска (БиХ)

Темата на практика е отпаднала от хърватското медийно внимание, а също и от босненското, но си остава доста високо в списъка с приоритетите на сръбските медии. Сръбската държавна телевизия RTS съобщава, че министърът на външните работи Ивица Дачич е казал по време на многочасов дебат във външната комисия на Скупщинта, че Сърбия не е подкрепяла референдума на босненските сърби, но няма да подкрепи и санкции срещу Република Сръбска, защото това не е реално. "Няма да дадем на някого възможност да си играе с Дейтън. Онези, които 10 години искат Дейтън 2, вече са защитници на Дейтън и сега излиза, че Република Сръбска е тази, която го руши", е казал Дачич. 

А Blic публикува обширна статия, в която неизвестно по какъв повод се говори за това какви са правните възможности за запазване на името на сръбския ентитет. Под заглавие "Докато има Дейтън, ще има и Сръбска", вестникът пише, че конституцията на БиХ пази сърбите от "ударите" на бошняшките политици. Според Blic това е отговорът на политиците и експертите на евентуален "нов бошняшки удар" срещу РС, който би могъл да се състои в искане Конституционният съд да се произнесе около конституционността на името на ентитета. "Името на РС като ентитет отдавна е трън в очите на бошняшките националисти, а тази тема отново стана актуална, след като КС на БиХ окуражи тези действия, оспорвайки 9 януари като Ден на Републиката. В случай, че стане чудо и съдиите оспорят името на РС, това би въвлякло БиХ в досега невиждана политическа криза, защото би ударило основите на самото мирно споразумение", пише Blic. 

В самата Босна и Херцеговина имат други грижи. Klix пише, че прокуратурата на БиХ няма никаква представа къде ще изслуша Милорад Додик, след като го привика официално на изслушване, заради референдума. Причината е, че Додик заяви, че ще се отзове на поканата, но само на територията на РС. Доводите му са, че не се чувства сигурен в Сараево и се страхува за физическата си сигурност. 

Отвъд тези проблеми, които крият в себе си огромния проблем със самата държавност на БиХ, дискурсът в страната вече е на друго ниво. В колонката си за 6YKA Миодраг Живанович разсъждава върху политическата трансформация на Милорад Додик, но разкрива дълбочината на политическите проблеми в страната, нещо за което говорят и в Черна гора, но за това след малко. "Политическите партии отпреди най-малко 10 години са разделени на база етническа принадлежност. Те съществуват и функционират като бошняшки, сръбски и хърватски. Всичко е абсолютно нивелирано. Днес вече няма нито националисти (защото национализмът се превърна в естествено състояние на политическата и обществената съвест като цяло), нито има социалдемократи, либерали, а дори расисти и фашисти. Сякаш дори за последните не сме привлекателни", пише Миодраг Живанович.

Що се отнася до Додик, той не е националист, нито социалдемократ, нито либерал или сталинист. Той е всъщност технолог на властта. Този проблем е особено силен в Република Сръбска, пише авторът, където политическото състезание между позицията и опозицията се върти около това всеки да покаже кой е по-голям сърбин и по-голям защитник на РС. По подобен проблем разсъждава и черногорски блогър, чийто текст е препубликуван от най-тиражния всекидневник в страната Vijesti. "Задачата на избирателя е да спечелят партия, а не партията да ги спечели". Авторът е посветил текста си на избора, който имат малцинствата в Черна гора и по-специално бошняците. От въвеждането на многопартийната система, пише той, бошняците просто нямат избор.

Те винаги са гласували под натиск и то много по-голям от останалите общности в Черна гора. През 90-е гласуваха под натиска на чистото физическо оцеляване. След това под подхвърления им страх, че 90-е ще се повторят. Този страх им беше разпалван от режима, а може би (не)съзнателно и от опозицията. След обръщането на режима, да не си с Джуканович, който за една нощ се превърна от съучастник във военни престъпления в демократ, означава да си предател. 

Руската сянка в Черна гора

С уговорката, че в Черна гора нищо не е такова, каквото изглежда, вестник Pobjeda помества огромен материал, озаглавен "Руската сянка. Изборите: третата голяма битка за Черна гора". Според изданието, изборите на 16 октомври са последната голяма битка за истинската независимост на Черна гора. Вестникът пише, че писмото на Сергей Железняк, висш функционер на Путиновата Единна Русия, в което се изисква създаването на "Обединена опозиция на Черна гора", говори, че грубите нападки на Кремъл над суверенната държава Черна гора са навлезли в нова, още по-брутална фаза. 

Репертоарът на руската империална политика спрямо Черна гора е доста разнообразен: отворена финансова, дипломатическа, пропагандна, а дори и разузнавателна подкрепа получават антизападните, панславянски и великосръбски партии, Сръбската православна църква, антинатовските НПО-та и медии, а също и така наречените независими вестници и теливизии с пронатовска реторика и американски капитал, както и влиятелни НПО, които имат грантове за милиони от ЕС и Америка. Руски експерти за специални войни, пенсионирани офицери от КГБ, подпомагани от експети от Израел, имат за цел да се създаде усещане за немощ и страх в публичното мнение по отношение на НАТО, пише Pobjeda.