euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Убеден съм, че продължаващите дебати дали Турция трябва да е член на ЕС, са неуместни. Това, което трябва да се направи е да се даде възможност на Турция да приключи преговорния процес. Не знам, но когато този ден дойде, аз и турският народ може да кажем, че не искаме да се присъединим към ЕС”.

Съмненията, че турското желание за европейско членство вече не е толкова силно колкото преди 10 години, отдавна се усещат както в самото турско общество, така от външните наблюдатели. Тезата, че Анкара дори и да приключи преговорите може да откаже да се приъседини към Съюза, подобно на Норвегия, вече беше ясно лансирана от турски дипломати, а сега беше потвърдена в прав текст и от турския президент Абдула Гюл и то не къде да е, а в Берлин.

Новото самочувствие на Турция

Нещо повече, на съвместна пресконференция с германския си колега Кристиан Вулф, президентът Гюл ясно обясни, че не приема никакви алтернативи на пълноправното членство: „Трудно ни е да разберем отношенията със специално качество. Ние сме в митническия съюз от 1996-а. Влязохме в това партньорство, защото имахме куража да го направим и сега сме конкурентоспособни. Малко е трудно да се разбере какви специални отношения може да имаме отвъд това”. Пълноправното членство в ЕС е „стратегическа цел”, от която Турция няма да се откаже, заяви Гюл, цитиран от турския телевизионен канал TRT.

На път за Германия, пред съпровождащите го журналисти Гюл е коментирал: ”Ако те пренебрегнат Турция, Европа е тази, която ще загуби”, пише EurActiv. Самочувствието на президента Гюл е оправдано, предвид икономическия подем на страната и политическото й влияние. Самият Гюл коментира, че „Германия и Турция са единствените здрави страни в Европа”, а ролята на Анкара в международната политика е „толкова важна, колкото на целия ЕС”.

В подкрепа на думите на Гюл за турската икономика, в деня, когато понижи италианския кредитен рейтинг, 20 септември, Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на облигациите в турски лири с две степени до инвестиционно ниво. Решението отразява подобрението на турския финансов сектор и експанзията на местните дългови пазари.

Германия: Турция е важен партньор, но не я искаме в ЕС

В навечерието на срещата си с турския президент, обаче, германският канцлер Ангела Меркел за пореден път се обяви против пълноправно членство на Турция в ЕС: „Ние сме против пълноправното членство на Турция в ЕС, но не искаме да загубим толкова важен партньор”, е заявила тя на партийна конференция на ХДС. След срещата й с Абдула Гюл канцлерството публикува кратко и протоколно съобщение, от което става ясно само, че двамата са обсъдили политическите промени в Северна Африка и арабския свят, европейското членство и двустранните отношения. Германия е най-важният търговски партньор на Турция, най-големият чуждестранен инвеститор и на първо място по брой туристи в Турция - 4.4 милиона, се казва в съобщението.

Четиридневната визита на Гюл в Германия е била специално планирана така, че да съвпадне с 50-годишнината от споразумението между двете страни за наемане на работници, което отвори пътя за турските гастарбайтери към Германия. 50-години по-късно в Германия вече живеят близо 3 милиона турци, а проблемът с интеграцията им в германското общество не само, че не е решен, а се изостря, като допринася значително за негативното отношение на западноевропейците към турското членство в ЕС.

Абдула Гюл посъветва турците в Германия да учат немски, а Германия на свой ред да премахне визовите ограничения за турските граждани - тема, която всички турски официални представители не пропускат да повдигнат по време на визитите си в ЕС. Вестник Zaman цитира думите на Гюл, че „да говориш свободно немски не означава да не можеш да говориш собствения си език” и че според него владеенето на повече езици е средство за насърчаване на интеграцията. Deutsche Welle, обаче, припомня, че Турция критикува германското изискване от 2007-а година насам всеки гражданин на Турция, който иска да се премести при съпруг в Германия да издържи езиков тест, за да бъде допуснат в страната.

Турция вече гледа на изток

Много от големите европейски медии коментираха изявленията на Абдула Гюл в Берлин като ясен знак, че Турция вече се е сбогувала с Европа. Същевременно, страната дава ясни знаци, че обръща поглед на изток и недвусмислено изразява намерението си да се превърне в регионален лидер в Близкия Изток. Такава визия споделя външният министър Ахмет Давутоглу в интервю за The New York Times в навечерието на визитата на президента Гюл в Германия. Той предрича съюз между Турция и Египет, който да бъде „ос на демокрацията на двете най-големи нации в нашия регион, от севера до юга, от Черно море до долината на Нил в Судан”.

Но „за демокрацията имаме нужда от силна икономика”, казва Давутоглу и съвсем не е голословен: по време на посещението си в Кайро наскоро турският премиер Ердоган е бил придружаван от 280-членна бизнес делегация, а само за един ден са подписани договори за 1 милиард долара. Според Давутоглу, турските инвестиции в Египет ще се увеличат от сегашните 1,5 милиарда долара на 5 милиарда долара в следващите две години, а търговският обмен ще достигне 10 милиарда долара до 2015-а година.

За да демонстрира подкрепата си за демократичните промени в региона и същевременно да тушира подозренията за авторитарни аспирации на собствените си управляващи, Турция се разграничи от режима на Башар Асад в Сирия, с когото поддържаше близки отношения. Очевидно е, че с бурно развиващата се икономика и ефективната си външна политика страната не просто иска, а има всички шансове да се наложи като регионален лидер и че Европа ще има нужда от този съюзник. Както отбелязаха и участниците в дискусията за отношенията между ЕС и Турция, която организирахме през юли, има актуални въпроси, по които ЕС и Турция могат да си сътрудничат и да постигнат напредък, заобикаляйки блокираните преговори - именно Арабската пролет е добър повод за подобен прагматичен подход.

Въпросът е какво точно очакват ЕС и Турция един от друг и дали могат да намерят начин за конструктивни отношения, въпреки блокираните преговори за членство и още повече, независимо от техния краен резултат.