Близкият изток пречи на Америка да се обърне изцяло към Азия
Хавиер Солана*, December 10, 2012
Тихоокеанският регион или Близкият изток? За Съединените щати това в момента е най-големият стратегически въпрос. Насилието в Газа, точно когато президентът Барак Обама се срещаше с азиатски лидери в Пном Пен, перфектно илюстрира американската дилема. Вместо да може да се концентрира върху "центъра" на американската външна политика, Обама беше принуден да прекара много часове в разговори с лидерите на Египет и Израел, и да изпрати държавния секретар Хилъри Клинтън в Азия, за да посредничи за примирие в Газа.
От двете геополитически фокусни точки, изискващи вниманието на Америка, едната представлява бъдещето, а другата - миналото. Докато Азия игра важна роля в американската предизборна кампания, белязана от често разгорещени препратки към възхода на Китай, Близкият изток държи САЩ закотвени от десетилетия. В допълнение към вечния израелско-палестински конфликт, нестабилността на Ирак, Арабската пролет, сирийската гражданска война и продължаващият ядрен конфликт с Иран, всичко това изисква вниманието на Америка. Ако иранската криза се възпламени още, обръщането към Азия вече няма да бъде основен американски външнополитически приоритет. Но ако спорът с Иран бъде решен по дипломатически път, Близкият изток може и да бъде понижен до позиция с по-малко значение, както Обама ясно желае. Въпросът следователно е дали САЩ ще се намерят привлечени от още една война в региона, от която страната е все по-малко и по-малко зависима енергийно.
Точно така, революцията на неконвенционалните въглеводороди и по-специално шистовия газ и петрол, за които Международната агенция за енергия предвиди наскоро, че ще направят САЩ най-големия производител на петрол до 2020 г. и най-големия енергиен производител като цяло до 2030 г., ще има огромни глобални последствия. За САЩ енергийната самодостатъчност е съвършеното извинение за постепенно изтегляне от Близкия изток. Освободена от енергийната зависимост, Америка ще може да се концентрира върху Тихоокеанския регион. Въпреки че поддържането на глобалните енергийни цени стабилни и съюзът с Израел означават, че САЩ не може изцяло да се изолира от проблемите на Близкия изток, смяната на фокуса към Азия започна в началото на първата 
администрация на Обама, още когато Клинтън обяви американската стратегическа преориентация дори още преди американските войски да започнат да се изтеглят от Ирак.
След преизбирането му, първата чуждестранна визита на Обама беше в Миянмар (Бирма), Тайланд и Камбоджа - избор, който надали е бил приятен за Китай, тъй като и трите са членки на ASEAN (Асоциацията на югоизточните азиатски страни), докато Миянмар беше допреди да започне демократичния си преход близък китайски съюзник.
Азия разбира се в момента преживява бурен икономически растеж, но управлението на силното националистично напрежение в региона изисква създаването на структури за регионална сигурност, заедно с по-тясна икономическа интеграция. Въпросът се усложнява още повече - както го нарекоха американският учен Кенет Либертал и Ван Цзиси, декан по международни изследвания в университета в Пекин, в своя публикация за института "Брукингс" "стратегическо недоверие". Култивирането на стратегическо доверие между водещите сили на 21-и век ще бъде основополагащо за хармоничното функциониране на международната система.
Но как може да бъде постигнато това?
Докато Китай ще внася три четвърти от петрола си от Близкия изток до 2020 г., стъпка напред би било сътрудничеството на Китай в намирането на решения на проблемите в региона. След изборите в Израел през януари 2013 г. Иран отново ще мине на челна позиция във външнополитическата програма на Обама. Военна намеса в Иран, което ще бъде в центъра на президентските избори през юни [в Иран], ще предизвика не само регионална, но и глобална нестабилност. Арабският свят, Русия и Китай ще бъдат принудени да вземат страна, обтягайки глобалните отношения между различните полюси на сила и нарастващото напрежение в Тихоокеанския регион. Така че, Китай има огромен стратегически интерес да изисква спешно решения за целия Близък изток. Най-новото избухване на насилие между Хамас и Израел подчертава важността на възраждането на мирния процес.
Гражданската война в Сирия, в която са замесени нарастващ брой регионални играчи, започва да изглежда като репетиция за пълномащабна война между сунити (Саудитска Арабия и останалите страни от Залива, Турция и Египет) и шиити (Иран и Хизбула) за регионално надмощие.
Лидерите на Иран изглежда вярват, че САЩ, след като търпят изключително високи икономически и човешки жертви, заради повече от десетилетие война, по-скоро биха избегнали още една военна намеса. Американското обществено мнение изглежда потвърждава това. Скорошно проучване на чикагския Съвет за глобални въпроси посочва, че 67% от американците вярват, че иракската война не си е заслужавала. Нещо повече, 69 на сто не вярват, че САЩ е по-защитен от тероризъм от началото на войната в Афганистан, а 71% казват, че опитът в Ирак показва, че САЩ трябва да обръщат повече внимание на това как използват сила.
Но, ако американците изглежда е малко вероятно да инвестират милиарди долари в още една военна авантюра с непредсказуем край, то иранските лидери от своя страна изглеждат все по-затиснати от международните санкции, които вече съсипват икономиката. И двете страни може би вярват, че тяхната най-добра възможност, поне засега, е преговорите. Мирното решение на иранския въпрос ще помогне на САЩ да завърши обръщането си към Азия. Китай може и да не желае този резултат, но неговият собствен жизненоважен интерес в сигурността на енергийните доставки от Близкия изток го принуждават да сътрудничи. В крайна сметка още един близкоизточен конфликт ще отрови и изкриви отношенията в региона за десетилетия, което ще бъде най-лошата възможна последица както за САЩ, така и за Китай.
*Текстът е предоставен на euinside от Project Syndicate. Заглавието е на euinside. Хавиер Солана беше върховен представител на ЕС за външната политика и политиката по отбрана до края на 2009 г., когато влезе в сила Лисабонският договор, подсилил неговия пост, в момента заеман от Катрин Аштън. В момента Хавиер Солана е председател на ESADE центъра за глобална икономика и геополитика и почетен високопоставен анализатор в института "Брукингс".