Ледът между Лондон и Москва бавно се пропуква
Ралица Ковачева , September 13, 2011
„Страхотно е да съм отново в Москва. Дойдох за първи път в Русия като студент, в годината между училището и университета, през 1985-а. Взех Транс-сибирската железница от Находка до Москва и отидох на черноморското крайбрежие. Двама руснаци - говорещи съвършен английски - се появиха на плажа, използван предимно от чужденци. Те ме заведоха на обяд и на вечеря, питаха ме за живота в Англия и какво мисля за политиката. Когато се върнах разказах на наставника си в университета и той ме попита дали това е било интервю. Ако е било, изглежда не съм получил работата!”
Тази история, разказана от британския премиер Дейвид Камерън пред студенти в Московския университет, предизвика журналист да попита на съвместната пресконференция на г-н Камерън с руския президент Дмитрий Медведев: „През 1985-а КГБ се е опитал, един вид, да привлече г-н Камерън на работа. Как мислите, би ли бил той добър агент на КГБ?” Не, отговори кратко британският премиер. Уверен съм, заяви Дмитрий Медведев, че „Дейвид би бил много добър агент на КГБ. Но в този случай никога не би станал премиер на Великобритания.”
От посещението на Дейвид Камерън в Москва, първото от 2006-а година 
насам, се очакваше нито повече, нито по-малко от това да разбие леда в руско-британските отношения, достигнали точка на замръзване след смъртта на Александър Литвиненко. Бившият агент на руските тайните служби, известен като противник на Владимир Путин, получи политическо убежище във Великобритания през 2000-та година, където почина 6 години по-късно след отравяне с радиоактивен полоний. Разследването на смъртта му предизвика разрив между Москва и Лондон, които и до днес не са променили позициите си, както подчертаха и двамата лидери.
Но днес никой не говореше за „ледников период” - в отговор на въпрос за замразените руско-британски отношения, руският президент се пошегува: ”Съдейки по нашите лица, ние с Дейвид не сме много замразени, съвсем сме си топлички”.
Важното и очаквано послание от визита на британския премиер в Москва обаче беше, че спорните въпроси остават, но това не значи, „че ние сме длъжни напълно да замразим всичките си взаимоотношения”, обясни Дейвид Камерън: „Това не означава, че не трябва да развиваме взаимоотношенията си в областта на бизнеса, търговията. Ние трябва да работим заедно по такива въпроси като стабилността и мира в Близкия Изток. [...] Трябва да решаваме проблемите на еврозоната. И трябва да направим така, че световната икономика да се движи напред.”
„На този или онзи проблем, в това число и на разследването на делото Литвиненко, ние гледаме малко по-различно именно по силата на различията в правните системи. Но това не трябва да пречи на другите контакти. Ако се наложи, готови сме да обсъждаме всеки въпрос, естествено, като се основаваме на националното си законодателство,” заяви и руският президент Дмитрий Медведев. И подчерта, че за разногласията е важно да се обсъждат от правна гледна точка и да се даде юридическа, а не политическа оценка на ситуацията. В това отношение Дейвид Камерън напълно го подкрепи като каза, че има някои правни въпроси, които са независими от правителството и има определени правни сфери на решение на въпросите, където държавите не бива да се месят.
Очевидно конструктивните и открити отношения между двамата лидери не бяха просто театър за пред медиите, защото те бяха също така откровени и по друг спорен въпрос - готвената резолюция на ООН за Сирия. Русия иска силна, но балансирана резолюция на ООН за Сирия, адресирана към двете страни в сирийския конфликт - официалната власт на президента Башар Асад и опозицията, обясни Дмитрий Медведев. Според Москва, резолюцията не трябва автоматично да налага санкции и най-вече, не трябва да се превърне в резолюция 1973 (резолюцията за Либия от 17 март 2011 г.) не толкова като смисъл, колкото като „практическо изпълнение и прилагане”, подчерта руският президент.
Британският премиер ясно обясни разликата във възгледите между Москва и Лондон: „... Мисля, че що се отнася до бъдещето, ние не виждаме бъдеще за президента Асад и неговия режим в Сирия. Мисля, че те загубиха своята законна сила и трябва да се откажат, това правителство, от властта”.
Търговско-икономическите отношения заеха полагаемото им се място в разговорите, предвид красноречивите данни: през миналата година стокооборотът между двете страни е нараснал с 25% до 16 милиарда долара, а само за първата половина на тази година с още 50%. Както обясни Дейвид Камерън, „Русия е богата на ресурси и бедна на услуги, докато във Великобритания е обратното”. Британският премиер подчерта, че страната му е един от най-големите преки чуждестранни инвеститори в Русия, а на руските компании се пада една четвърт от чуждестранното първично публично предлагане на лондонската фондова борса.
„В този момент обявяваме нови търговски сделки на стойност 215 млн. паунда, създаването на 500 работни места у дома, от новите ингенерни компании като AECOM, работеща по строителството на железопътната линия Москва-Санкт Петербург. И новата съвместна компания, създадена тук в Москва, фармацевтична компания, 300 работни места ще има и във Великобритания. И изобщо днес повече места в самолетите са заети от пасажери от Москва за Лондон. Също така, става дума за проекти на ядрени реактори, 250 британски компании участват в системата за доставки, свързана с ядрената промишленост. Много се радвам, че компанията Ролс Ройс подписа документ" [меморандум за разбирателство с руската държавна корпорация за атомна енергия „Росатом”].
На този фон логично, но твърде смело прозвуча журналистическият въпрос към Дмитрий Медведев как е възможно да се прави бизнес в Русия, при положение, че има непоследователни промени в законодателството, корупция и заплахи. Медведев отговори, че корупция има навсякъде: ”И ще ви открия, сигурно, една тайна, която не знаете - във Великобритания също”. Това, обаче не значи, че не бива да се борим с корупцията, продължи президентът: „У нас наистина този проблем, за съжаление, има мащабен характер. И за да го преборим, са нужни системни мерки, даже не заради това да се харесаме на когото и да било от чуждестранните инвеститори, а за да въведем ред в своята икономика и ние ще се занимаем с това.”
В речта си в Московския университет по-рано през деня, Дейвид Камерън отговори задочно на този въпрос така: „Върховенството на закона е жизнено важно. Жизнено важно за инвестициите, за предприемачеството и иновациите, за да бъдат хората насърчени да започнат свой бизнес. Те трябва да вярват, че държавата, правосъдието и полицията ще защитават техния тежък труд и няма да поставят пречките на бюрокрацията, регулацията и корупцията на пътя им.
Говорил съм с много британски бизнеси. Нямам съмнение в тяхната амбиция да работят с Русия, но също така е ясно, че притесненията, които ги карат да се въздържат, са реални. Те трябва да знаят, че могат да отидат в съда уверени, че един договор ще бъде изпълнен обективно и че техните активи и сгради няма да им бъдат отнети незаконно. В дългосрочен план, върховенството на закона е това, което дава стабилност и сигурност. Вярвам, че най-добрият гарант на просперитета и стабилността е, когато икономическата и политическата откритост вървят заедно.
Когато хората стават икономически по-богати, те поставят легитимни искания за политически свободи, които да отговарят на техните икономически свободи. И като започнат да се облагодетелстват от свободни медии, гарантирани човешки права, върховенство на закона и по-голямо участие в управлението на обществото, така те ще имат увереността и енергията да инвестират в един нов цикъл на иновации и растеж. И това е нещо, което вярвам, че важи навсякъде по света.”
Думите на Дейвид Камерън са особено разбираеми както за руснаците, 
така и за гражданите на всички бивши съветски сателити, които продължават да се стремят (повече или по-малко) към правов ред, демокрация и пазарна икономика, вече повече от 20 години след падането на социалистическите режими. Може би за първи път след 1989-а година всички те имат нужда отново да чуят, че са на прав път, дори и политиците им удобно да го забравят.
И макар на пръв поглед да е изненадващо с откровеността си, изказването на британския премиер в Москва носи ясно послание: Арабската пролет ясно показа стремежа на все повече общества в света към свобода и демокрация. Топлият пролетен вятър неизбежно ще се почувства навсякъде, където са останали авторитарни режими или се използват управленски средства, различни от демократичните. Най-малко европейските страни могат да си позволят "зимата" на не-свободата, икономически и политически описана от Камерън, а Русия очевидно има много да наваксва в това отношение. Но е ясно, особено след Арабската пролет, "зимата" не е добре дошла в Европа.