Субсидиите като воденичен камък на данъкоплатската шия
Аделина Марини, January 23, 2010
Българите, а вероятно не само, сме доста склонни да подминаваме без размисъл новини като: "Правителството още на следващия ден преведе субсидията на БДЖ" или "Кабинетът, по нареждане на министър-председателя, незабавно преведе парите на ВСС", или "По настояване на правителството, Съветът по земеделие и рибарство на ЕС се съгласи България да отпусне допълнителна помощ на тютюно-производителите в размер на 160 млн." и т.н. и, т.н. Тези новини обаче са важни, защото показват, че кабинетът няма никаква система, нито пък намерение да обяснява на обществото първо, защо се налага парите да се бавят, след като ги има? Второ, дали ако всички си поискаме, ще ни дадат? И, трето, но не по значение, защо кабинетът ще бъде подсилен с още една икономическа мисъл?
В този дух са и разсъжденията на Института за пазарна икономика, който е отделил голяма част от седмичния си бюлетин на заразата "субсидии". Под заглавие "Не е луд този, който взима субсидии, а този, който му ги дава" икономистът Велин Пеев цитира случай с авиокомпанията за евтини полети Ryan air, които откровено изнудват държавата. Историята, разказана от Велин Пеев е следната: "Малък френски град обвинил доста известната и изключително печеливша авиокомпания Ryanаir в изнудване за това, че от компанията искали общината да увеличи четворно вече съществуващите субсидии за авиосектора до 1.4 млн. евро на година. В противен случай, Ryan air щели да прекратят полетите си от и до местното летище".
По-нататък г-н Пеев продължава, като пише, че "това не е първият случай, в който авиокомпанията открито заявява, че иска директен финансов трансфер от държавата, т.е. пари на данъкоплатците. Това се е случило на редица малки летища в Европа и вече се откроява като цялостна стратегия на компанията. Звучи изумително, нали? Една от най-печелившите авиокомпании на континента да иска държавата да й даде пари! Защо? Отговорът е: защото може. Защото държавата има практиката да дава".
Стажантът към ИПИ Цветелина Ненова пък е отделила цяла друга статия за сагата с 
БДЖ, в която припомня, че в резултат на стачката на железничарите в първите дни на 2010 г. правителството спешно е превело субсидията за железницата в размер на 13.3 млн. лв., след което е решило да увеличи и капитала на дружеството с 24 млн. лв., за да може БДЖ да погасява държавно гарантирани заеми. Тук отново не се дават обяснения защо, срещу какво и наистина ли е нужно да се отпуснат тези пари от и без друго изтънялата хазна, и то, точно в момент, когато се протестира. Телевизиите, които демонстрират симпатии към кабинета, цяла седмица излъчваха разтърсващите лични истории на работници от държавната железница, оставили по 20-30 години от живота си в нея с очакване да получат награда за това, че никога не са се опитали да се развият в личен или професионален план. И държавата възнагради това!
И, изводът, който Цветелина Ненова прави е извод, който и само един икономист в правителството може да си направи сам, без да е нужно да се внасят допълнително от чужбина, а именно: "Реалният ефект от субсидиите за БДЖ е, че поддържат статуквото в железопътния транспорт, забавят преориентирането на заетите в дружеството към други сфери на дейност и поставят бариери пред навлизането на нови конкуренти на жп пазара и като цяло в транспортния сектор. Тези ефекти може да са съпоставими с целите, поставени от Европейската комисия за развитие на пан-европейска ж.п. инфраструктура на всяка цена, но доказват и колко пазарни точно са принципите, на които се основава Общият пазар. Това, че секторът създава изкуствено заетост в централно определени райони и стопански дейности, респективно през периоди от време, когато има икономически затруднения, не значи, че генерира икономическо развитие. Или поне със сигурност не значи, че пазарът би генерирал по-слабо икономическо развитие, ако бъде оставен да направлява потока на капитали към най-привлекателните за дадена дейност отрасли и райони".
В седмичния бюлетин на ИПИ има още няколко интересни статии за намесата на държавата на пазара. В това нямаше да има нищо лошо, ако правителството, което постоянно твърди, че народът му е гласувал доверие как да подбира екипа си или какви решения да взима, все пак направи опит да държи в течение същия този електорат. Защото може много хора да са гласували за правителството, но те са гласували без да имат и грам представа как то ще работи. Рискували са, един вид, с надеждата, че това ще е правителството, което ще им дължи обяснение за всеки похарчен лев на данъкоплатеца, че ще прави реформите, като също обяснява защо и какви резултати да очаква. С други думи, правителството е длъжно да се отчита не само на избирателите си, но и на данъкоплатците, чиито пари харчи, без те непременно да са гласували за него.
И, ако този кабинет е склонен да свиква популистки референдуми, за да засвидетелства подкрепа на скрит коалиционен партньор, то нека бъде така добро да изясни позицията си за референдумите изобщо и, или да започне да пита за важни неща като субсидиите за железничарите, за малките селски болници, за закуските на децата в училище, за еврото, за енергетиката и т.н., или да спре да пита, но да се отчита. В противен случай, няма да е много далеч денят, когато много хора ще се наредим на държавната жичка, за да пием водичка. А, може би затова мнозинството в парламента реши да пресече тези опити, като създаде санитарен анти-протестен кордон около ключовите държавни сгради! Така ли е, г-н премиер? Или отново тук думата е имала демокрацията в оглавяваната от Вас партия?