Приложна магия в еврозоната
Ралица Ковачева, April 26, 2011
Както често се случва в последната година, всеки опит на ЕС да контраатакува натиска на финансовите пазари върху еврозоната завършва с нов изблик на паника и повишаване на спредовете на най-застрашените икономики по периферията. Сценарият, който наблюдавахме при Гърция и Ирландия, се потрети в случая с Португалия - новината за спасителния заем се забави твърде дълго, а когато все пак дойде, твърде много неизвестни попречиха тя да инжектира необходимата доза успокоително на финансовите пазари.
Едно от тези неизвестни е политическата несигурност в страната в очакване на предсрочните избори. Второ, заплахата откъм Финландия за блокиране на заема за Португалия. Трето, вътрешната опозиция в коалицията на германския канцлер Ангела Меркел срещу Европейския механизъм за стабилност изобщо. Като припомня тези несигурности, анализаторът на The Financial Times Волфганг Мюнхау коментира, че големият проблем на еврозоната са „шарлатанските решения”, до които често се прибягва, но които няма да я спасят. Той дава за пример призивите за преструктуриране на гръцкия дълг и коментира, че в момента това е напълно излишно и няма да спести пари нито на германските, нито на финландските данъкоплатци, както обещават някои политици.
Мнението на г-н Мюнхау обаче е доста изолирано, на фона на доминиращата позиция на анализатори, икономисти и политици, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно. Както и това на ирландския и португалския дълг, може би в по-малка степен. На подобно мнение е и евродепутатът от групата на Европейската народна партия (ЕНП) Жан-Пол Гозес (Франция), според когото преструктурирането е неизбежно и би позволило да се избегнат по-големи щети. Още коментари за спасяването на Португалия, както и за това дали Испания ще успее да се справи сама с финансовите си затруднения, вижте в репортажа на колегите от телевизията на Европейския парламент.