euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Онзи ден беше Малта, вчера бяха Италия и Гърция, а днес вече са Унгария, Хърватия, Австрия и Германия. Една по една страните-членки изпадат в ужас и паника как да се справят с десетките хиляди бежанци, които се опитват да стигнат до ЕС и да потърсят защита. Някои от тях са бегълци от войната в Сирия, от Ирак и от Афганистан, както и от конфликтите в Африка, но други бягат от бедност в търсене на шанс. Докато ние си играехме на Европейски съюз, бежанците добре знаеха, че такова животно няма, поне що се отнася до границите. Така една страна избра твърдия курс и затвори вратите си. Това ожесточи изтощената, изгладняла и дехидратирана тълпа от младежи, възрастни и майки с деца. Кадрите на бити от полицаи бежанци, тичащи с деца на ръце, на фона на табелата със звездите на ЕС са най-добрата илюстрация, че ЕС го няма. Вместо това има съюз на конкуриращи се помежду си държави, които се сочат една друга с пръст и си хлопват вратата под носа.

След затварянето на унгарската врата, бежанците дойдоха на хърватската. Там бяха посрещнати човешки, но само 24 часа по-късно политиците в Хърватия започнаха да изпадат в паника. А в Брюксел цари обичайното спокойствие. С тон, който издава лека досада и изтощение от задаването на едни и същи въпроси, но за различни държави, говорителите на ЕК припомнят словото на председателя Юнкер за състоянието на "съюза", коя страна колко точно пари има на разположение от европейския бюджет за справяне с миграционните предизвикателства, изреждат коя страна е изпратила уведомление, че прилага изключенията на Шенген, за да възстанови граничния контрол по границата с друга. Политически се осъжда изграждането на стени, но юридически е напълно окей. 

24 часа, след като Хърватия отвори гостоприемно вратите си, избухнаха протести в няколко приемни центъра в страната. Бежанците скандираха "свобода, свобода" и поискаха да напуснат страната на път за богатите европейски държави. Те от своя страна също се отказаха от гостоприемството, осъзнали, че не могат да приемат цялата мизерия на света. Обвинения се сипят отвсякъде. Едни обвиняват за отварянето на границите, други за затварянето, трети за конфликтите по света, четвърти за моралните устои, а пети се опитват да изкярят нещо, като например членство в Шенген или повече пари. Вътре в страните-членки също се сипят обвинения във всички посоки - опозицията критикува управляващите за бездействието или за грешните действия. Европейските институции продължават да крещят истерично, призовавайки страните-членки да приемат предложение, което вече не е актуално.

То не е било актуално още в момента на писането му. Квотното разпределение безспорно е важно и допринася за европейската солидарност, но проблемът е общата охрана и общото третиране на бежанците. Най-важното предложение - това за подсилване на Фронтекс - ще бъде представено от ЕК чак в края на годината. Дотогава всяка страна ще трябва сама да се справя с потока от бежанци, които трябва да бъдат обработвани (а някои отказват), хранени, настанявани. Капацитетите на фронтовите държави отдавна са изчерпани, а други страни се оказаха неподготвени. Ситуацията е трудна за прогнозиране, но общи действия можеха да облекчат значително напрежението. Когато бежанците на границата бъдат посрещнати от служители на Фронтекс и европейския орган за бежанците, тогава посланието е друго - "Влезли сте в ЕС". Срещите между страните-членки щяха да са необходими само за стиковане на бройките и за обновяване на квотите. За договаряне на съвместните действия по ограна на границите, прехвърляне на полицаи, администрация и ресурси. 

Никоя страна не може да се измъкне от бежанската вълна, защото много от тези хора просто няма къде да отидат. Както пише [на хърватски език] хърватският колумнист Горан Войкович за онлайн изданието "Индекс", призоваващите младите и военноспособни сирийци да се върнат обратно и да се борят за Сирия изобщо не са наясно със ситуацията. "Да кажеш днес на сириеца да се върне да се бори за Сирия е горе-долу същото като през 1991-а година германците да връщаха хърватските бежанци с аргумента: 'Имате си своята Югославия! Защо не се борите за Югославия? Имате и Милошевич, той постоянно споменава мира'". По-нататък авторът припомня, че в момента Сирия е поделена между четири основни групи: силите на Асад, Свободната сирийска армия, Фронтът Ал Нусра и ИДИЛ. Да се върнеш обратно, означава да се присъединиш към някоя от тези групи. Държава просто вече няма, пише Горан Войкович.

Въпросът сега е има ли Европейски съюз, където тези хора да получат подслон и нов живот, а и за нас?

Вместо да се занимават с общия проблем, страните-членки се спасяват поединично. А тепърва предстоят доста по-големи и сложни въпроси, свързани с демографията, икономиката, идентичността. Според хърватски демограф, сегашният брой на прииждащите е нищожен в сравнение с това, което ни очаква в бъдеще, именно защото всички тези милиони бежанци трябва да отидат някъде. А като прибавим към това и прогнозата на ЕК, че заради климатичните промени предстоят и климатични бежанци, става ясно, че в момента ЕС се занимава с дреболии. Ако не започне решаването на проблемите един по един на европейско ниво, при това най-високо, ЕС ще се разпадне пред очите ни. Ситуацията в момента изглежда, че имаме ЕС за мирни времена, с помпозни текстове в устройствените договори, но при криза всяка се държи за суверенитета си и спира да се вълнува от тегобите на партньорите си. За да се избегне пълния разпад на Съюза, трябва да започне съвместното решаване на следните проблеми: 

Проблем №1

Обработване на бежанците. Поради липсата на общ подход, сега на едно тясно място (една държавна граница) се изсипват всички, пътуващи към Европа. Капацитетите за приемане, настаняване, обработване на документите по сегашното твърде остаряло и неадекватно законодателство е физически невъзможно. Затова се стига дотам много от бежанците да преминават нерегистрирани в други държави. Именно така бежанци, влезли първо в Гърция, осъмват за регистрация в Унгария (доскоро), а от сряда - в Хърватия. Огромен брой са нерегистрираните, преминали през Унгария, които пристигат в Австрия и Германия. От тази седмица влязоха в сила "горещите точки" за обработка, но там основната тежест отново е на националните власти, а най-често на регионалните и местните. 

Проблем №2

Липсата на обща охрана на границите и общ подход е сериозен проблем. Това предизвиква натоварване на едно място, вместо бремето да бъде равномерно разпределено по външните граници на ЕС, а също и към някакъв последващ втори граничен кръг. В момента всяка държава решава сама как да постъпи - дали да гради огради, да пропуска бежанци или не. На практика в момента проблемът се прехвърля от една държава на друга. Това е вредно както за отношенията вътре в самия ЕС, така и със съседните страни. Поединичното решаване на проблема е много лош сигнал за страните, които се стремят към членство в ЕС и изостря допълнително напрежението. 

Проблем №3 

Интеграция. Къде да бъдат настанени и въз основа на какви демографски критерии? Въпреки годините и милиардите евро вложени в икономическо сближаване между новите и старите членки, факт е, че бежанците и икономическите имигранти предпочитат определени държави. Не повече от пет. Това ефективно раздели Съюза на транзитни държави и държави-дестинации. Твърде несправедливо. В краткосрочен план, транзитните държави поемат най-голямото бреме, но се отървават от него сравнително бързо. В дългосрочен план обаче, най-засегнати са държавите-дестинации, които вече не могат да приемат повече, да не говорим за в бъдеще. Според официалните прогнози, бежанската вълна тепърва предстои да се развива. ЕС е застаряващ континент и повечето страни-членки страдат от отрицателен демографски прираст. Тоест, те имат нужда от имиграция. Тя ще бъде най-успешна, ако бъде управлявана. 

В този дух са и идеите на ЕК, както и на някои групи в Европарламента, които настояват за реформа на програмата за синя карта, което беше остро посрещнато по време на дебата за миграцията през април. Тук също проблемът е много голям и много стар. Единният пазар на ЕС е по-скоро мит, особено що се отнася до трудовата мобилност. В някои страни-членки е трудно и дори е ограничено правото на труд на граждани на ЕС, какво да говорим за бежанци. Най-тежка е ситуацията в страните с изключително висока безработица. 

Проблем №4

Общ външнополитически и отбранителен подход няма. В момента всяка страна-членка решава сама дали да предприеме военни действия в Сирия. Повтаря се същата грешка, за която много от тези страни в момента са обвинявани, че са създали настоящия бежански проблем в Близкия изток. Крайно време е ЕС да започне да обмисля общи действия в координация със САЩ и НАТО. Пряка последица от разпокъсаната и некохерентна европейска външна политика са постоянно нововъзникващите конфликти, причиняващи огромни бежански вълни към Европа. 

ЕС рискува самото си съществуване, ако не намери незабавно адекватен отговор на проблема в неговата краткосрочна и дългосрочна перспектива. Националните егоизми рушат Съюза тухла по тухла, така както не успя финансовата криза в еврозоната. Със своето бездействие и поединичност ЕС предизвиква хуманитарна катастрофа и позволи връщането на реторика отпреди началото на Втората световна война. Война, заради която бяха положени основите на ЕС. Забрави ли ЕС, че е лауреат на Нобелова награда за мир?