euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В началото беше шокът от кризата. След това дойдоха множеството идеи за мерки за нейното преодоляване - от свръхрегулация на национално ниво до реформиране на международните финансови институции, съпроводено с общи усилия. Накрая, се стигна до всяка коза за свой крак и от нищоправене се стигна до неочакван развой - така, както ЕС се перчеше, че ще въведе по-строга пан-европейска регулация и надзор, така САЩ, които изоставаха в това отношение, въведоха драстични мерки. И, въпреки всичко това, пазарът започна да вдига глава и да проявява признаци на глад след тежкото боледуване.

Реформи на ключовите глобални институции практически нямаше, с изключение на повишаването в длъжност на международния форум Г20, който обаче не е нищо друго освен още едно място, на което световни лидери се събират, за да си поговорят в неформална обстановка. Именно заради това основните въпроси пред тазгодишния Световен икономически форум, който се провежда в Давос е - какъв е смисълът от Давос?

Този въпрос гложди и американския столичен вестник "Вашингтон пост", който е събрал мненията на няколко независими експерти.

Изключително интересен подход е измислил гост-лекторът във Фондацията за международен мир Карнеги Дейвид Роткопф, за да покаже какво точно представлява Световният икономически форум. Според него, форумът много прилича на гимназията, когато готините деца си увеличават статуса в обществото само като ходят заедно. "И, ако си мислите, че Давос е нещо различно от поведение в търсене на по-високия статус, тогава трябва да изчетете твърде многото прес-съобщения за срещата. Там участниците описват работата си през 5-те дни на форума като "ангажирани в подобряването на състоянието на света". Г-н Роткопф тълкува този ангажгимент като опит за подобряване на състоянието на онези аспекти на света, които са важни за изпълнителните директори и политиците, а и журналистите, които делят предястията с тях на приемите в хотел Белведере.

Уолтър Ръсел Мийд, старши съдружник по външната политика в Съвета за външни отношения в САЩ, пък цитира Уинстън Чърчил, според когото "дърдоренето е по-добре от воюването". В този смисъл е и срещата в Давос - там има много дърдорене и, от гледна точка на редовната комуникация между световните лидери на бизнеса и политиката, това би могло да намали шансовете за война. А, това е смислена задача. Явно тази година коментаторите на Давос изобилстват от ярки сравнения. Уолтър Ръсел Мийд припомня романа на Томас Ман "Вълшебната планина", чието действие се развива именно в малкото швейцарско курортно градче Давос.

Действието на книгата протича в санаториум за туберкулозно болни, където пациенти от цял свят се събират, за да почиват, релаксират и разговарят до безкрай. Никога не е ясно дали мистериозната швейцарска фигура, която управлява санаториума е гений или просто измамник, но храната е превъзходна и разговорите продължават. В този случай, вероятно авторът има предвид основателя на Световния икономически форум - швейцарецът Клаус Шваб.

В подобен дух разсъждава и авторът на "Краят на свободния пазар: кой печели войната между държавите и корпорациите?" Ян Бремър. Според него, глобалната икономическа криза изцяло наложи тенденциите, които се развиваха от години, незабелязани от участниците. Сега е налице силно облекчение на напрежението между развитите и развиващите се държави, между свободните икономически системи и държавните капиталистически системи, и, не на последно място - вече няма еднополюсен свят със САЩ начело. И това, което Давос прави не е нищо друго, освен да събира света на едно място, за да си премери пулса. От доста време светът не е ходил на преглед и точно това и ще направи в следващите няколко дни, посочва Бремър.