Балкански медийни неволи
Аделина Марини, May 5, 2011
Казват, че банка и муха може да бъдат убити по един и същ начин - с вестник. Тази приказка е особено актуална в днешните времена на икономическа несигурност и съвземане на банките. Тя също така е символ на силата на медиите, наричани четвъртата власт. Всичко това обаче е вярно там, където медиите са свободни в онзи изначалния смисъл на думата свободен - свободен да избираш да бъдеш или да не бъдеш журналист, независимо от условията, които ти се поставят. Но има места по света, където медиите не са четвъртата власт, а са инструмент в ръцете на някоя от останалите три власти. Такова място са Балканите. И това си пролича особено ясно на едно изключително интересно събитие - регионалната конференция, която се проведе в Скопие по повод Световния ден на свободата на пресата по инициатива на Държавния департамент на САЩ.
Всъщност темата на конференцията беше съвсем друга - "Предизвикателствата на съвременната журналистика - преминаване към дигиталното". Независимо от актуалността на темата и нейната изключителна важност по отношение на журналистическата свобода, тя беше изместена към свободата на медиите по принцип в региона. А още по-интересното беше, че проблемите, споделени от колеги от Сърбия, Хърватия, Македония, Черна гора и дори Косово бяха толкова сходни, че чак е трудно да се повярва. Разбира се, обосновка на този факт можем да намерим лесно в общата ни история, а също и в отделните национални особености. Като цяло обаче, може да се каже съвсем спокойно, че журналистите на Балканите не се чувстват свободни.
Интернет не променя нищо
Конференцията започна с кратки презентации на страните-участнички. Оказа се, че интернет не е проблем в нито една страна от региона. Проникването на интернет се движи около 50-те процента - в някои страни повече, в други по-малко, като градските части, естествено, са водещи в сравнение с по-малките общини. Сравнително близки са и данните за потребителите на социални мрежи, като (както и в световен мащаб) Facebook води в класацията, заедно с Google и YouTube. Традиционните медийни 
организации обаче все още са бавни и мудни в осъзнаването на феномена "социална мрежа". Което ме накара да се замисля много дълбоко за проблема, който това осъзнаване очертава.
Особено след като Ерик Браун, консултант и бивш управителен директор в APTN припомни нещо много важно - всяка форма на общуване е социална мрежа. Той се върна толкова далеч, за да спомене рисунките в българската пещера "Магура", датиращи от хиляди години и ги окачестви като една от първите форми на социално общуване. С това наум, отново се запитах защо на традиционните медийни организации им е толкова трудно да осъзнаят силата на социалните мрежи - там, където достигаш най-директно и неопосредствано до читателя, след като вече си успял да го профилираш максимално точно.
По-късно, като изслушах всички презентации на колегите от региона, си дадох сметка защо е така - защото на Балканите още не сме достигнали до онази необходимост от журнализма, до която са достигнали по естествен път хората в развитите демокрации. И независимо дали работим в интернет или в ефира, или чрез хартията, ние имаме едни и същи проблеми, изострили се особено жестоко през последните години - идентичността, обективността, журналистическите стандарти, професионалната етика и морал. Както се казваше в онзи стар виц - като стане дума за това, значи става дума за пари.
Независимо откъде идва финансирането на медиите в региона, оказва се, че поддържането на качествена журналистика е скъпо. Затова по-голямата част от медийните организации наемат млади и неопитни хора, товарят ги с много задачи, което пречи на тяхната специализация и лишава, в крайна сметка, медиата от анализа и дълбочината на предоставяната информация. Това води до драстичен спад на качеството и на нивото на конкуренция. Впрочем, за конкуренцията също стана дума - както в традиционните медии, така и онлайн, медиите се конкурират помежду си като предлагат едно и също съдържание с нещо отгоре, което да ги отличава от другите.
Проблемът се мултиплицира и от факта, че в много от страните на Балканите медийният сектор е в пъти по-голям като съотношение спрямо населението. От този проблем се оплакаха и в Македония, такъв проблем имаме и в България - твърде много медии, които се борят за един и същ брой аудитория и за един рекламен пазар. Преминаването онлайн и включването в социалните мрежи по никакъв начин не променя този факт.
Copy-paste журналистиката
Това беше една от основните нишки на конференцията в Скопие - препечатването на едни и същи текстове от някакъв първоизточник. Оказва се, че в голяма част от случаите в региона, чуждото съдържание (под формата на преводни статии от големи международни медийни организации, официални прессъобщения и др.) е не просто преобладаващо, то заема около 80% от общото съдържание. Факт, който повдига особено много въпроси, най-важният от които е защо тогава са необходими толкова много медийни организации? Особено на фона на общото оплакване на колегите от политически натиск.
Част от проблема с copy-paste журналистиката, при това много важна част, е и авторското право. Сякаш съществува неписано правило, че всичко, което е в интернет се яде (краде). Междудругото, euinside неведнъж е бил жертва на това. Законодателството в страните от региона е слабо, а в някои от тях (най-остро в Сърбия и Хърватия) се водят множество съдебни дела .... но не за авторско право, а като инструмент за налагане на цензура.
Когато стане дума за авторско право, неизбежно се появява и темата за отговорността. Интернет и социалните мрежи на практика правят от всеки активен гражданин с достъп до Мрежата журналист, който обаче не се придържа към установените стандарти за отговорност към последиците, които разпространението на дадена новина може да донесе. Онлайн мрежата е среда, в която информацията се разпространява изключително бързо, а журналистите, водени от високия интерес и посещаемостта, често пренебрегват нуждата от проверка на фактите.
Така, от прогреса и иновативността, които темата на конференцията предполагат, се върнахме в първи клас с обсъждане на това що е то журнализъм и има ли той почва у нас. Впрочем, ние в euinside наскоро имахме подобен случай - да обясняваме защо пускаме новина в понеделник, след като тя първоначално е "излязла" в петък. И това е именно въпросът, който трябва да ни води при обсъждането на предизвикателствата пред журнализма в дигиталната ера - кое е важното: съдържанието, скоростта, качеството, броя посетители или техния профил.
Точно това се опитах и да обясня на колегите от региона. Интернет 
създава изключителни възможности - да се обединят на едно място и видео, и аудио, и текст, фото и най-важното - директната обратна връзка с аудиторията. Освен това, интернет създава условия за бързина. Въпросът обаче е да изберем какво искаме да бъдем. Затова разказах в рамките на конференцията, че ние създадохме euinside след като отговорихме на тези въпроси: за нас е важно качеството, а не количеството. Предпочитаме да четем документи, вместо да препечатваме от някой друг. Аудиторията ни е малка, но за сметка на това вярна. Избрахме да се профилираме, вместо да се профанизираме. И точно това ни дава свободата в дигиталната ера - да бъдем това, което можем най-добре.
Затова си тръгвам доволна от Скопие - освен, че се срещнах с много колеги от региона и имах шанса да разбера какви са проблемите пред професията ни тук, успях да разбера и друго - дигиталната ера ни дава повече свобода отколкото можем да си представим. Тя обаче не отменя отговорността ни като журналисти, което в днешно време и по нашите географски ширини става все по-трудно, предвид, че журналист се превърна в мръсна дума. Разбрах и още нещо, голямото предизвикателство пред журнализма в дигиталната ера е да запазиш идентичността си в огромния океан от информация.